В ратарят на Севиля Ясин Буну вече е супергерой. Мнозина го издигат като един от най-добрите вратари в света. Той все още не може да повярва на това, което му се случи в последната една година. Ясин бе един от големите герои за своя тим при успеха с дузпи над Рома на финала в Лига Европа. Освен, че извади два наказателни удара, той направи и някои важни спасявания по време на двубоя. А преди няколко месеца той бе с основна заслуга за успеха на родината си Мароко, която се превърна в първата африканска страна, която стига полуфинал на световно първенство.
Мароканецът не скри радостта си след края на мача в Будапеща. „Бил съм в много подобни ситуации и знаех, че трябва да запазя спокойствие. Колегите ми също ми помогнаха. Поздравявам целия отбор, както и всички в Севиля. Тази година бе пълна с емоции между световното първенство и сега. Понякога е трудно да осъзнаеш какво се случва. Трябва да приема нещата спокойно, за да не загубя ума си. Винаги съм казвал, че съм отборен играч и съм готов да защитавам цветовете на Севиля. Мендилибар ми даде шанс и смятам, че оправдах доверието му“, заяви Буну след големия финал. Но историята на мароканеца, който удиви света в края на миналата година, когато в Катар бе титуляр на вратата на Мароко за полуфинала на Мондила 2022, е наистина впечатляваща. Ясин е роден в Монреал на 5 април 1991 г. в мароканско семейство. Няколко по-рано години то емигрира в Канада по трудови причини. Баща му е бил университетски професор. Той е преподавал физика и това е причината семейството му да живее в Канада цели осем години. „Когато навърших три, се върнахме в Мароко, в Казабланка, защото майка ми така и не се адаптира“, разказва Буну. „Целият ми живот беше футбол. Започнах от малко дете на улицата. Ритах топката по цял ден. На склона на един паркинг рисувах футболна врата на стената и поставях кофи за боклук за врати“, разказва Буну за това как се е запалил по футбола.
Но родителите му не били убедени, че това е неговото бъдеще. Баща му се карал, когато Ясин закъснявал да се прибере. След години таткото го насърчил да пътува до Испания, за да опита други професии. „Ходих там няколко пъти като дете. Бях с един от чичовците си, работейки на пазара в Сарагоса. По онова време това бе нещо специално, не като сега. В днешни дни всичко идва от Китай, а тогава се правеше в Испания и беше много качествено“, спомня си Буну. Но работата на пазара не го грабва. Мечтата му остава да бъде футболист и да вложи всичките си усилия в това да се научи да владее топката. Ясин бил убеден, че ще бъде нападател. На 11 години обаче треньор му предлага да се пробва като вратар...
И изведнъж стражът започва да се чувства съвсем на мястото си! Той стартира в мароканския Видад Казабланка. А през 2010 година Ница го привлича. Според различни медии Буну е тръгнал за Франция, но бюрократични проблеми го връщат обратно. Малко по-късно Ясин участва в първия си голям финал - Африканската Шампионска лига. Различни международни клубове моментално го забелязаха. Сред тях бе и Атлетико Мадрид, който го привлича през 2012 година. „Беше ми добре да съм там, но не достатъчно, за да се превърна в титуляр. Имах комплекс за малоценност и чувствах, че няма да мога да играя“, спомня си той. През 2014 година той започва да се лута. Играе в Сарагоса, а след това и в Хирона. През 2019 година най-после късметът му се усмихва и той отива под наем в Севиля, където днес вече идол на фенове.
А на финала в Лига Европа Буну спечели и приза за „Играч на мача“! Поредно голямо постижения за мароканеца, който на 32 години продължава да изживява мечтата си, тази от пазара в Сарагоса.
