А нглия на Гарет Саутгейт пристигна в Германия с ясното съзнание, че е изправена пред тест. Той трябва да покаже дали футболистите могат да играят и побеждават, или са останали на нивото на полуиграчи, на които винаги нещо не достига.
Независимо дали ще приключи на Евро 2024, или ще продължи и след това, ерата „Саутгейт“ трябва да се разглежда през призмата на онзи отбор, който селекционерът получи в насипно състояние. 53-годишният специалист бе назначен за постоянно на поста през ноември 2016 г. след 67-дневния флирт на ФА със Сам Алардайс, който води тима само в един официален двубой. Големия Сам пък бе поел ролята от Рой Ходжсън, уволнен след фиаското срещу Исландия в 1/8-финалите на европейското първенство във Франция.
Сценарий
Саутгейт изведе Англия до полуфинал на световното през 2018 г., до финала на Евро 2020 и до четвъртфинал на Мондиал 2022. Но миналия петък се стигна до нова загуба от Исландия, която направи фурор през 2016-а, но след това се срина до 72-о място в ранглистата. Резултатът даде на селекционера сериозен повод за размисъл преди първия мач от група С срещу Сърбия в Гелзенкирхен. Да не забравяме обаче, че това бе просто една приятелска среща, която може и да няма нищо общо с мачовете на истината.
Загубата от Исландия в последната контрола преди първенството даде повод за размисъл на селекционера.
Има много фактори, които вдъхват оптимизъм за представянето на „Трите лъва“. Саутгейт успя да свали напрежението от футболистите, които сега се забавляват, докато играят за страната си. Те вече не се чувстват смазани от тежестта на националната фланелка и не усещат товара на прекомерните очаквания. Добрата атмосфера в отбора се дължи на самия отбор и на треньора, а не е резултат на външни фактори.
Времето на Саутгейт може да се опише като театрална драма, която държи зрителя в напрежение с множество обрати. Проблемът на неговата пиеса досега беше, че няма щастлив край. Но както в живота, така и на терена, сценариите се пренаписват за всеки следващ сезон, а сценарият на Саутгейт все още не е завършен.
След загубите от Хърватия през 2018 г., от Франция четири години по-късно и след пропуснатата златна възможност за победа на финала на Евро 2020, когато мачът срещу Италия бе загубен с дузпи, германското Евро за Англия е „Сега или никога“.
Отборът
Англия пристига в Германия със сплав от таланти от световна класа и опитни играчи, за които може да завиди всеки един участник на Евро 2024.
Можем да започнем с капитана Хари Кейн, да минем през новото златно момче Джуд Белингам, който спечели Шампионската лига с Реал, и стигнем до звездата на Ман Сити Фил Фодън. Селекцията на Саутгейт има изключителни качества в средата на терена и в атака с присъствието на Адам Уортън и Еберечи Езе от Кристъл Палас, Антъни Гордън от Нюкасъл и Коул Палмър от Челси. Тези момчета не оставиха свободно място за Джак Грийлиш от Ман Сити и за плеймейкъра на Тотнъм Джеймс Мадисън.
Саутгейт болезнено усеща липсата на Хари Макгуайър, който вдъхваше доверие и не се колебаеше да поема лидерската роля. Защитникът обаче пропуска турнира заради контузия. Въпреки това Англия разполага с предостатъчно талантливи футболисти, които би трябвало безпроблемно да спечелят титлата. Този път няма място за извинения. Всичко освен победа ще се смята за разочарование. Ще е малко пресилено да го определим като провал, тъй като на евентуален полуфинал съперник може да е Франция, водена от Килиан Мбапе. Но дали ще бъде огромно разочарование? Абсолютно.
Саутгейт успя да донесе авторитет и спокойствие на една традиционно ветровита и неспокойна позиция. Бившият национал трябваше да се оправя с хаоса, завещан от Ходжсън, и с последиците от недомисления флирт с Алардайс.
В отбора е пълно с млади и напористи играчи, заради които Джак Грийлиш отпадна от състава.
Сега треньорът и играчите на Англия трябва да се докажат като победители на терена. Англия се радва на добро отношение, но всичко това ще приключи само след месец при нова издънка.
Бъдещето
Следващият ход на селекционера зависи изцяло от Евро 2024. Ако не прекъсне прокобата, която води началото си от световната титла през 1966-а, Саутгейт ще отчете четвърто голямо първенство без трофей. Това би означавало край на играта за него.
Неговите постижения начело на „Трите лъва” са красноречиви – отборът не се е представял толкова добре от времето на сър Алф Рамзи. Той е по-успешен начело на Англия от Свен-Йоран Ериксен, който има три четвъртфинала, и Рой Ходжсън, взети заедно. Бившият треньор на Фулъм Ходжсън също бе начело на три големи форума, въпреки че последните два – отпадането в груповата фаза на Мондиал 2014 в Бразилия и унизителната загуба от Исландия две години по-късно, се превърнаха в национални спортни катастрофи.
Ако Англия спечели, Саутгейт трябва да реши дали да се оттегли, когато е на върха, или да се пробва на трето световно първенство през 2026 г. Мнозина смятат неговия отбор за фаворит за трофея, въпреки че ако се гледа ранкингът на ФИФА, Англия се намира едва на четвърто място след отборите на Белгия и Франция.
Група в компанията на Сърбия, Дания и Словения трудно може да бъде определена като лека, но е преодолима. Със сигурност Англия разполага с отбор, който може да спечели трофея, който има в редиците си футболисти като Кейн, Белингам и Фодън и който превъзхожда по качество европейските конкуренти. На вратата е опитният Джордан Пикфорд, а в центъра на халфовата линия може да се разчита на представяне от световна класа от страна на Джон Стоунс от Манчестър Сити, който не може да бъде спрян, ако е във форма.
Невралгичните точки са в средата и в лявата зона, където все още се търси най-подходящият играч, който да играе зад гърба на Деклан Райс. На всички други позиции отборът на Саутгейт е перфектен, ако изключим факта, че няма спечелени трофеи.
Дали разочарованията от последните три големи първенства са закалили достатъчно психиката на играчите или напротив - ще им създаде нова психологическа бариера? Дали в решителните моменти на Евро 2024 на повърхността ще изплуват кошмарите на миналото? Отговорите на тези и други въпроси, свързани със съдбата на Саутгейт и Англия, ще се изяснят в съвсем близко бъдеще.
Фил Макнълти, ВВС
