А ко начинът, по който бяха постигнати победите над Ипсуич и Атлетико Мадрид, подсказваше, че работата на Андони Ираола вече дава своя резултат, то разочароващото нулево равенство срещу Фулъм в събота разкри проблемите, с които той се сблъсква. Това бе представяне, изпълнено с грешки и лишено от каквито и да е положителни страни. Ливърпул игра вяло, небрежно и разпокъсано. Отборът бе надигран в значителни периоди от съперник, който бе загубил и трите си мача във Висшата лига преди гостуването си на „Анфийлд“.
Ираола сметна, че умората е допринесла съществено за тревожния спад в нивото на игра след енергията, изразходвана за победата над Атлетико в Шампионска лига през седмицата. Липсата на интензивност бе очевидна. „Определено липсваше свежест – не можем да го скрием. Това е най-тежкият график по отношение на времето за възстановяване – малко над 60 часа между срещите – но подобни ситуации ще се случват и друг път. Трябва да се адаптираме. В такива мачове понякога трябва да победиш чрез статично положение, удар от границата на наказателното поле или момент на гениалност от страна на атакуващ играч – но ние нямахме нищо от това. Това е първият мач, откакто съм тук, в който изпитваме трудности при създаването на голови положения“, бе коментарът на испанския мениджър след 0:0 с „котиджърс“.
Александър Исак, който пропусна чудесна възможност в края на двубоя, пращайки топката встрани с глава след центриране от корнер на Доминик Собослай, изглеждаше изтощен. Същото важи и за Брадли Баркола, а и той напълно разбираемо се нуждае от време за адаптация след многомилиония трансфер от ПСЖ. Но най-тревожните слабости, които Ливърпул демонстрира нямаха нищо общо с физическата умора. Зоната на левия бек, където играеше Костас Цимикас, бе под всякаква критика. Гръцкият бранител игра толкова слабо, че бе сменен още на почивката. Той спечели едва три от осемте единоборства, в които бе замесен (38%) и завърши успешно само 20 от 31-те си паса (65%). Връщането на Цимикас след сезон под наем в Рома с цел да осигури алтернатива на Милош Керкез след напускането на Анди Робъртсън – беше евтиното решение, вместо да се търси нов играч на трансферния пазар. Всъщност засега този ход излиза още по-скъп за Ливърпул.
Керкез изигра цялото второ полувреме срещу Фулъм, започна сезона слабо, но и той не убеждава от началото на сезона. Безспорно най-голямото главоболие за Ираола е в халфовата линия – и като кадрови потенциал и като баланс на отбора. Мърсисайдци не подсилиха тази зона през лятото, тъй като вярваха, че Ираола ще успее да извлече максимума от наличния ресурс. Имаше настояване на част от феновете за привличане на дефанзивен халф, но испанецът не го считаше заради системата си на игра. Тийнейджърът Трей Ниони бе гласен за титуляр след продажбата на Къртис Джоунс в Интер. Ако Алексис МакАлистър бе напуснал, след като бе уведомен, че няма да получи нов договор, то Ламин Камара от Монако щеше да бъде предпочитаният заместник.
Включването на Флориан Вирц в предпочитаната халфова линия от трима. Когато германецът е влиятелна креативна сила, това се отплаща. Но когато толкова е неефективен в ролята си на плеймейкър, колкото беше срещу Фулъм, присъствието му оставя твърде много празни пространства, които съотборниците зад него трябва да покриват. Немският национал завърши 44 от своите 53 паса (83%) и спечели един от четирите си дуела (25%). Едно чудесно отиграване с пета, с което изведе Баркола по средата на второто полувреме, не доведе до нищо, тъй като френското крило пропиля възможността и не успя да намери чакащия Исак. В други моменти обаче Вирц сам си пречеше – точността на пасовете му изневеряваше.
В опит да внесе свежест, Ираола пусна Райън Гравенберх като титуляр за първи път от първия кръг на сезона. Нидерландецът, който през март подписа нов шестгодишен договор, все още не се е отърсил от спада във формата, който го преследваше към края на ерата на Арне Слот. Беше уплашен и неуверен в себе си, когато губеше топката. Завърши 24 от своите 31 паса (77%) и спечели четири от седемте си дуела (57%).
Намиращият се в подем МакАлистър, който замени Гравенберх за последния половин час, игра много по-уверено. Героят в мача срещу Атлетико завърши 18 от своите 20 паса (90%) и спечели единствения дуел, в който участва.
Връзката Собослай-Гравенберх обаче не успя да осигури никакъв контрол над играта. За гостите от Лондон бе твърде лесно да преминава през тях. Подобно на случая с Гравенберх, Ливърпул обвърза унгарския национал с нов 5-годишен договор през юли, след като бе отличен с наградата за най-добър играч на тима през миналия сезон. С топка в крака той създаде повече голови положения (4) от всеки друг негов съотборник срещу „котиджърс“, но пък спечели само едно от 10-те си единоборства, което не се хареса на феновете.
Още – в новия брой на „Мач Телеграф“
