П рез последните няколко години Арсенал и Манчестър Сити са олицетворение на спечелването на мачове чрез абсолютен контрол. Те принуждават съперника да се затвори дълбоко и чрез агресивна игра или чрез статични положения да ги пробият. Контрапресата също е добре известен техен подход.
Нещата във Висшата лига обаче вървят към промяна, за която Пеп Гуардиала алармира: „Днес противникът действа изключително агресивно и грабва всяка възможност. Това прави футбола по-отворен. Много тимове предприемат игра с дълги подавания и печелене на втори топки. Те са толкова агресивни и непредвидими сега. В дефанзивен план също се защитават по различен начин, така че е нужно да се адаптираш към този подход. Не знам дали сме способни да играем по същия начин, както преди това”, обясни преди време каталунецът.
Физическият аспект от играта на отборите във Висшата лига отворя повече пространства за бързи атаки след спечелване на топката. Първо, акцентът върху агресията и единоборствата превърна средата на терена в арена. Ако защитаващият се отбор спечели топката, той може да се възползва от празните пространства, но съперникът вместо да се оттегля в отбрана, е готов да си върне притежанието обратно и да контраатакува.
Друг аспект за атакуващите тимове е играта човек за човек. Например нападател срещу защитник. Така ако офанзивният играч спечели дуела, той е в предимство, но ако бранителят го изпревари за топката, има два сценария - защитаващият се отбор получава възможност за контраатака или съперникът печели притежанието на топката на втората топка и на свой ред преминава в атака. В резултат на това се наблюдава увеличение на преходите, които започват от средата на терена. Те се определят като владения, които започват в средната третина на терена и завършат по най-добрия начин с удар към вратата само в рамките на 7 секунди.
Този сезон процентът на преходи в средата на терена на мач (3,1%) е най-високият във Висшата лига от сезон 2018/19 насам. Това не е случайно, тъй като се наблюдават повече единоборства в центъра.
Скокът от 1,4% от сезон 2020-21 може да изглежда незначителен, но той се равнява на приблизително 288 прехода повече в халфовата линия. За този прираст говори и футболистът на Нюкасъл Антъни Гордън: „В Шампионската лига отборите са много по-отворени. Всички се опитват да играят. Във Висшата лига физическата интензивност е по-голяма от всякога, като баскетболен мач е“.
Като подходящи примери за бързия преход от защита в атака са Челси, Лийдс, Манчестър Юнайтед и Ливърпул. Манчестър Сити е на седмо място по брой транзиции, докато процентът на лидера Арсенал от 5,3 на 100 прехода в средната третина сигнализира за промяна в подходите им, когато спечелят топката.
„Познавам Пеп и идеите му не се променят много“, каза Бернардо Силва пред репортери след победата на Сити с 2:0 над Галатасарай в Шампионска лига. „Той знае как трябва да играем, за да печелим титли, но със сигурност срещу различен съперник трябва да подхождаш по специфичен начин и трябва да да използваш качеството на играчите си. Ако разполагаме с Докю, Семеньо, Мармуш и Ерлинг Халанд, ще бъдем по-директни и ще има повече преходи. С Шерки, Фодън, Райндерс, О'Райли и Родри, ще се питаме да задържаме повече топката и няма да сме толкова директни“, обяснява португалецът.
С други думи Силва намеква, че Сити се съобразява повече с профила на собствените си футболистите, отколкото с качеството на съперника. През този сезон процентът на преходите в атака, започнали от средната третина за „гражданите“ е скочил на 6,7% - най-висок от сезон 2018/19 г.
Арсенал, от своя страна, също се адаптира добре към новите изисквания на Висшата лига. Тимът привлече Мартин Субименди през лятото, който се слави със способността си да печели единоборства в средата и да владее топката. „Топчиите“ атакуват повече при преходи (5,3%), след като е спечелил топката в центъра на терена този сезон, като показателят им е вторият най-висок във Висшата лига след пристигането на Микел Артета. Отборът е превърнал 2,3% от спечелените обратно топки в центъра на терена в преходи, завършващи с удар – най-високият процент под ръководството на Артета в мачовете от лигата.
„Когато става въпрос за хаос, за позиционна атака или при ниски блокове, искам да сме най-добрите. Това е желанието ни - постоянно да намираме начини да се развиваме и бъдем непредсказуеми за съперника“, анализира мениджърът на „артилеристите“.
Подобна е историята и за отбора на Гуардиола. Физическият аспект в играта и интензитета в контраатакуващите действия са прийоми, към които се адаптират дори Сити и Арсенал. Те се отказаха от част от контрола върху топката в замяна на възможността да атакуват открити пространства в преходни ситуации.
Още разработки четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
