Реал Сосиедад е изправен пред решаващ сблъсък с Атлетико Мадрид на финала за Купата на краля. И кой може по-добре да оцени значението на този мач от Хесус Мари Самора. Халфът бе незаменима фигура в златната ера на клуба, не само вдигна Купата на краля през 1987 г. и две поредни титли в Ла Лига, но и остава в колективната памет като автор на гола, който Реал Сосиедад за пръв път стана шампион през 1980-81.
- Все още ли караш колело?
- Току-що завърших сезона на ски бягане и преди и след каране на ски обикновено карам колело. Карам както шосейно, така и планинско колоездене.
- Забранено ти е да играеш футбол сега, нали?
- С коляното си дори не мога да играя с внуците си
- Ще минат години, но ти винаги ще останеш в историята като авторът на най-известния гол в историята на Реал Сосиедад.
- Беше гол на всички. Това бе в самия край на мача от последния кръг при гостуването на Спортинг Хихон. Резултатът бе равен, а ни трябваше победа. На терена бе пълен хаос. Само вратарят Луис Арконада и централният защитник Кортабария си бяха на местата, всички други бяхме в атака. Другият централен защитник Горис Ечарте опита удар... Винаги му казвам - най-лошият ти удар беше най-добрият ти пас.... Но топката стигна до Перико Гонсалес, който ми я центрира. Малко по-рано погледнах към нашата пейката и попитах колко време остава, а те казваха - 10 минути, когато всъщност бяха само две... Винаги казвам, че всички вкарахме гола ми заедно, и когато казвам заедно, имам предвид наистина всички, включително феновете, защото не знам колко хиляди хора бяха на „Ел Молиньон“
- Този отбор беше великолепен....
- Прекарах 15 сезона в Реал Сосиедад и може да се каже, от тях в единадесет играхме в Европа, това е невероятно за отбор, съставен изцяло от местни играчи. Почти стигнахме до финал на Шампионската лига, който, заради съдийството.... Не казвам, че щяхме да се класираме, но тази възможност беше налице. Направихме някои невероятни неща, които не осъзнаваш в момента. Останах в Сан Себастиян, въпреки че ме искаха от Барселона. Така направиха и останалите най-важни играчи. Останахме си вкъщи с много по-малко пари, но с голямата обич на всички. С пари можеш да живееш малко по-добре или малко по-зле, но да имаш обичта, която хората изпитват към нас, е много трудно постижимо.
- Ясно е, че нищо не може да се сравни с преживяването от спечелването на първата титла в Ла Лига, но какво означаваше спечелването на Купа на краля няколко години по-късно?
- В началото не бяхме много фокусирани върху този турнир, говоря конкретно за себе си. Години по-късно Джон Тошак пристигна с различен манталитет и ни отвори очите, че и Купата е важна. Беше и донякъде необичайна година, защото след първенството, измислиха Купа на лигата, която не знам дали продължи още един месец и чак след това бе финалът за Купата на краля. Игра се в Сарагоса в непоносима жега. Едва можеше да тичаш, комари ти летяха в устата... всичко беше ужасно. Мисля, че никой не беше фаворит, нито ние, нито Атлетико Мадрид.
- Сега историята се повтаря. Какво ти дава увереност, че настоящият отбор на Матарацо може да спечели?
- Много е сложно, защото Атлетико Мадрид има страхотен тим и мисля, че са в много добра форма. Диего Симеоне е отличен треньор и футболистите са зад него. Но един мач винаги е много по-лесен от два и може би имаме лекото предимство, че Атлетико игра в Шампионската лига срещу Барселона. Възможно е да пристигнат малко по-уморени
- Веднъж каза, че след контузията си на коляното през 1982 г. си загубил „сила и скорост“ и си започнал да играеш въз основа на психическата си устойчивост, техника и опит. Виждаш ли нещо подобно в случилото се с Ойарсабал, който може да е загубил скорост след контузията си, но сега се е превърнал в завършен играч с изключителна интелигентност?
- Когато имате контузия, която ви засяга толкова, колкото моята, в крайна сметка, ако не можете да бягате или да възстановите цялата си физическа сила, играете повече с главата си и със сърце Например, Гризман, е играч, когото обичам, защото в момента той не е по същество това, което беше преди, но играейки футбол, пак е най-добрият от всички. Става въпрос за това как намира пространства, които другите не виждат, как посреща топката и паса. И Ойарсабал също играе по този начин. Може би не е толкова бърз, колкото беше преди, но прави неща, които са наистина добри за отбора. А след това има и други футболисти, например Гедеш, които ме изненадаха изключително много, защото имаше няколко години, в които не направи много, а сега е решаващ. Този сезон е фантастичен. Мисля, че никой не очакваше представянето му, дори самият той.
Цялото интервю четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
