Т ака стоят нещата. 0:2 и всички си тръгват. Но допуснатите голове можеха да бъдат много повече, ако не бяха няколко неточности на белгийците пред вратата на Италия и спасяванията на Джиджо Донарума. Първите освирквания и критики към новото (старо) ръководство на „адзурите“ не закъсняха. Италия продължава оттам, откъдето спря. Лесно е да обвиним селекционера, но какво повече можеше да направи Роберто Манчини след два дни тренировки? Проблемът е друг. Пеп Гуардиола или не, такива сме си. И кой знае, може би каталунецът, освен че лекува болките в гърба си и си взема една година почивка, е решил да отхвърли офертите на бившия технически директор Паоло Малдини и поради тази причина. Добрият треньор може да накара един отбор да играе по-добре от сбора на отделните му играчи, но не и да прави чудеса. С други думи - дори Гуардиола не би спечелил скудетото с Венеция.
С темпото, с което се движиха „адзурите“ срещу Белгия, съвсем спокойно 35-годишният Кевин де Бройне показа, че още може да преподава футболни уроци. Халфова линия на „скуадрата“ е динамична, но защитата е като от масло.
Алесандро Романо е новобранец и нормално е да прави грешки, като онова пресечено подаване, довело до контраатака за гола на Мика Годт. Но в същото време начинът, по който италианската защита се опита да възстанови позицията си след загубата топка, е плашещ. Тя позволи да бъде надиграна, въпреки че до последно отстъпваше назад. Не е нормално крайните бранители да играят като крила и да забравят за основните си ангажименти. Както е случая с Рикардо Калафиори, който в Арсенал получава повече похвали за атакуващите си умения, отколкото в защита. Проблемът е, че 80-те и 90-те години на миналия век отдавна са отминали и да си част от елита на Италия вече не те прави топ футболист. Действията на нашите защитници направиха едни добри играчи като Де Кетеларе, Морейра и Готс недосегаеми в петък вечер. Халфовата линия също беше катастрофална.
Тя не филтрира, не изгражда. Вече стана въпрос за Романо, но при него става въпрос повече за грешки на растежа. А какво да кажем за опитните Тонали и Барела? Първият все още не прилича на играч, струващ 100 милиона паунда, които Тотнъм плати за него през лятото. Барела пък е футболист с две лица – едно в Интер, но друго за националния отбор .
Тактическият план на Роберто Манчини е амбициозен, но реалността е, че сегашното ни ниво е ниско. Победата на Евро 2021 беше резултат от поредица от различни обстоятелства, но като цяло е светла прашинка в един катастрофален двадесетгодишен период.
Позицията на Мойз Кийн на крилото също не беше подходяща, защото той просто се губеше – и в атака, и в защита. Резултатът? Ди Лоренцо често се оказваше сам, опитвайки се да запълни пробойните отдясно. Защитата, с разтегнатите си линии, беше оставена на произвола на съдбата.
Ако Донарума, който е единственият ни играч от световна класа, не беше там, мачът щеше да бъде решен в полза на Белгия още през първото полувреме.
Въпреки солидните двадесет минути след почивката, „адзурите“ видимо се поумориха и това принуди Манчини да погледне към скамейката. Гледката не е много обнадеждаваща - Малдини-младши и Фратези. Недоказани футболисти и още куп прохождащи като Иса Думбия, Мохамед Али Зома, Распадори, Скамака и Мандрагора.
Да, определено има още много работа пред Манчини. Може би той би могъл да премине към по-изчистена схема 4-4-2 – по-малко сложна и по-опростена. Но какво значение има как играеш, ако няма качествени изпълнители? Националният отбор се възползва от това, което Серия А предлага. Клубовете трябва да бъдат убедени да работят по различен начин в младежките си академии. Успешните революции започват отдолу.
Още – в новия брой на „Мач Телеграф“
