И спания изчака, докато зърне хълмове на Холивуд, за да покаже най-доброто си представяне на световното. Лос Анджелис е градът на Шоутайм Лейкърс на Меджик Джонсън и Карим Абдул Джабар, на тренчкотите на Хъмфри Богарт, диалозите на Елрой, хълмовете на проклятието и шепота, на куршумите от „Поверително от Ел Ей“, на сектата на Менсън и свърталищата на Тарантино.
В този Вавилон, Испания, истинската Испания, показа как се играе добър футбол. Там, в земята на зрелището, испанският национален отбор демонстрира разиграванията, атакуващата мощ и присъствието, които формират гръбнака му. Испанската игра обезсили Австрия - отбор с повече хъс, отколкото умения. Представянето на Испания заслужаваше повече голове, отколкото бяха записани на таблото.
От момента, в който устояха на първоначалната буря, испанците започнаха своя диалог с топката. Всяка линия на отбора участваше в тази сложна мрежа от играта. Отличен пример са крайните защитници, които в бразилски стил едновременно създават и бележат голове. Отборът на Де ла Фуенте осигури един час игра, която позволи най-после световното да влезе в сърцата на испанските фенове, които досега бяха по-запленени от звезди, носещи други екипи.
Първата мисия на Испания беше да успокои бизоните. Австрия влезе в мача с неистовото желание да покрие всяка една педя от терена с неуморно тичане и агресия. Рангник, смятан за един от футболните гурута, дирижираше така играта, че да могат неговите хора да „задушат“ Родри и Педри, които първоначално бяха обградени от тълпа с бели фланелки. Това беше битка между атлетизъм и притежание на топката. Испанците просто трябваше да изчакат подходящия момент.
Де ла Фуенте беше избрал стартовия състав, който разби Саудитска Арабия - с Педро Поро отдясно и Дани Олмо на позицията, където той се промъква и изчезва от радара на противника. Малко футболисти разбират тази позиция с такова умение, както него. Ламин Ямал пък трябваше да преодолява следващия го петите маратонец Лаймер. Тази Австрия и нейната колекция от мускули нямат блясъка на онзи отбор от 1978-а с Кранкъл, но все пак могат да предизвикат поражения у противника.
След първата пауза за хидратация се появи онази Испания, която все още не беше виждана на този модндиал. Испания на радостта, вертикалния футбол и въображението. Първоначалното предупреждение дойде, когато гол на Кукурея беше отменен заради нарушение на Кубарси срещу австрийския вратар, когото той беше избутал. Но нямаше значение, голът се печеше.
По време на най-добрия период на Испания в турнира, Кукурея проби отляво и ниското му центриране към точката на дузпата беше насочено от Оярсабал в мрежата така, сякаш се играеше мач на ветерани. Репертоарът от финес на левия бранител на Испания е безкраен.
В разгара на испанската офанзива, с атаки от всички страни, ръкавиците на Шлагер прегряха, а и напречната греда попречи на Баена да отбележи от пряк свободен удар. Самият вратар на Австрия пък използва тялото си, за да блокира втория опит на Ламин Ямал да му вкара.
Реакцията на Австрия дойде под формата на свежи крака - с четири смени в началото на второто полувреме. Но вместо нещо интересно от австрийска страна, се задаваха още испански голове. Баена даде пас на Педро Поро за втория, а отново Кукурея асистира на Оярсабал за третия. Пенелопе Крус, Хавиер Бардем и Росалия се усмихваха от трибуните, а нощта за Испания бе достойна за Оскар.
