К огато за последен път Италия се отправи към Париж на 6 септември 2024 година четирима от играчите на Лучано Спалети бяха италианци, но с различен културен, етнически или национален произход. Това бяха Дестини Удоги, Кейлъб Околи, Мойс Кийн и Матео Ретеги. Две години по-късно националният отбор се завръща в Париж с по-силно изразен мултиетнически облик от всякога. От четиримата футболисти през онази вечер на „Парк де Пренс“ броят им нараства до осем за сблъсъка в петък. Така на практика Италия следва модела на Франция.
„Петлите“ първи поеха по този път и продължават да го следват. Пред Роберто Манчини стои задачата да затвърди една вече динамична ситуация. Както вече бе споменато, Спалети и Силвио Балдини преди него придадоха съдържание и форма на присъствието на играчи от второ поколение чужденци в редиците на „адзурите“. Сред тях са Онест Аханор, Иса Думбия, Майкъл Кайоде, Мохамед Зома, Самуеле Инасио, Мойс Кийн, Еди Куадио и Алесандро Романо. След като вече подробно бе обсъдена успешната експедиция на Спалети до Париж преди две години, трябва да отбележим, че през юни временният треньор Балдини също заложи на футболисти като Ндур, Мане, Екхатор, Колеошо, Фини и Киародия по време на кратките лагери в Люксембург и на остров Крит.
Зинедин Зидан в първия си домакински мач като треньор ще се опита да изведе отбора до върха в групата на Лигата на нациите. Той ще използва едва четирима играчи, родени във Франция от френски родители. Това са Рабио, Льопол, Лакроа и Бютез. На техния фон има деветнадесет играчи с африкански произход, плюс Да Куня, който е с португалски корени.
Френският модел се появи след шока от мача с България на 17 ноември 1993. година. Загубата с 1:2 лиши националния отбор от участие на второ поредно световното първенство. Еме Жаке наследи Жерал Улие като национален селекционер с много конкретна мисия - да подготви отбор способен да се бори за титлата на домакинския монидал през 1998 година. Диригентската палка бе поверена на Зидан (от френско-алжирски произход). Лилиан Тюрам, родом от Гваделупа (френски остров в Карибите), пое защитата, подпомаган от Марсел Десаи (с ганайски корени), Патрик Виейра (роден в Сенегал), а младият Кристиан Карамбьо разгърна напълно индивидуалността си, докато Юри Джоркаеф (с арменски произход) даде обнадеждаващи сигнали.
На Евро'96 пози тим стигна до полуфиналите, а след това спечели за първи път световната титла на първенството през 1998 г.
Френският модел се видя много ясно и на последното световно в Северна Америка. Тогава Дешан разполагаше със състав, включващ седемнадесет играчи от второ поколение имигранти и стигна до полуфиналите.
Целият текст – в новия брой на „Мач Телеграф“
