Р азликата в начина, по който единият отбор се справя с поражението в сравнение с другия, е поразителна. До степен да се вярва, че поредният европейски неуспех и демонстрираната в Париж крехкост в защитата засилват позицията на Барселона. Статутът на фаворит се е затвърдил на „Камп Ноу“, сякаш изходът от Ел Класико е бил вече написан, преди мачът да се е играл. Има обаче достатъчно причини да си представим различен изход. Отвъд една толкова често срещана, колкото и истинска причина - никога не отписвайте Реал.
ПСЖ, и то без редица ключови титуляри, разкри крехкост в защита, която контрастира рязко с изключителната атакуваща мощ на тима на Флик. Реал е един от малкото отбори в Европа, които да направи същото.
Високата защитна линия е риск, толкова смел, колкото и опасен. Тя отваря пространства, които перфектно отговарят на силните страни на Мбапе и на Диоманде, и двамата в топ форма. Не е нужно Мадрид да се превръща в доминиращ отбор, за да причинява щети. Той има достатъчно скорост, талант и дълбочина, за да се възползва от рисковете, които поема Барса.
Въпросът тогава се крие в плана на Моуриньо. Ще бъде ли той смел или консервативен? Всички знаем подхода на Флик. Това, което остава да видим, е дали треньорът на Реал ще се съсредоточи повече върху силните страни на противника, както срещу Рома, или върху максимизирането на най-добрите качества на собствения си отбор. Изкушението за Жозе да се върне към минали тактики, когато бе отборът влизаше в Ел Класико като аутсайдер, е в ума му. И знаем как действа, когато идентифицира по-голяма заплаха. Но би било грешка да преустроим отбора, фокусирайки се повече върху това как да спрем противника, отколкото как да го нараним.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
