Кариерата на Нико Джаксън беше на кръстопът, когато Унай Емери реши да го прибере под крилото си. Двамата работиха заедно във Виляреал, а когато се събраха отново в Бирмингам през изминалото лято Астън Вила беше в преходен етап след раздялата с ключови играчи. Трансферът на нападателя беше взаимноизгоден и за двете страни, но едва ли много от феновете са очаквали той да се превърне в X фактор толкова бързо. Двата му гола за победата над Манчестър Сити с 2:0 само затвърди топ формата му, а смело можем да кажем, че тя достигна и до нови нива по време на втория му престой под ръководството на Унай Емери. „Унай ме научи на всичко за футбола“, лаконичен бе Джаксън пред „Скай“ през 2025 година.
И с Емери, чиито пътища отново се пресичат, изглежда, че часът за Нико вече е ударил. Често срещана тема по време на престоя му в Челси беше неубедителността му пред противниковата врата. През двата си сезона на „Стамфорд Бридж“ реализира само 18 от открилите му се общо 61 големи шанса (29%). Досега Вила е превърнал във гол три от петте си чисти възможности (60%), като уговорката е, че става въпрос само за малка извадка. Но подобрението му не се описва само с този показател. 25-годишният футболист е отбелязал 5 попадения във Висшата лига от очаквана голова стойност от едва 2.31 и е на първо място след водещите голмайстори на Висшата лига с най-голяма разлика между отбелязаните попадения и очаквания им процент на реализация. Джаксън отправя същия брой удари (около три на мач), както и през миналия сезон с лондонския тим, но процентът му на реализация се е увеличил от 13,2% в последната му кампания със „сините“ до 21% с екипа на Астън Вила през 2026-27. Единственият път, когато той надмина тази цифра през последните пет сезона беше през 2022-23 (29,3%). Да, когато за последно работеше с Унай Емери във Виляреал. Испанският треньор няма съмнение, че е само въпрос на време, постоянството и шанс Нико да се превърне в един от най-завършените нападатели във Висшата лига.
Какво се крие зад
възраждането му?
Отговорът е смесица от няколко неща. Джаксън беше посочен като наследник на напусналия Оли Уоткинс, а фактът, че треньорът вяра в качествата му е само едва ръка. Второто нещо е свободата на движение. При Емери нападателят получава неограниченост и всеобхватност по терена. Факторът, че е не е ограничен да стои около и в наказателното поле, а има свободата да се връща назад и да участва в разиграването и изграждането на атаките на отбора си, го прави по-спокоен. Астън Вила не започна убедително сезона във Висшата лига, а нападателят да се разпише до 8 септември срещу Брюж в Шампионска лига, въпреки че не играеше слабо. В онзи мач отбеляза първото си попадение за клуба и оттогава се отпуши. Разбира се, трябва да отбележим и влиянието на неговите съотборници. Възможностите, и подкрепата, които те му доставят са още един ключов фактор за разцвета му. В лицето на Йохан Манзамби, Емилиано Буендия, Джон Макгин и Ибрахим Мбайе, Джаксън разполага с ценни кадри около себе си, които могат да го захранят с пас и да покрият зоната му при нужда.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
