Мнозина са уверени, че багажът на Симоне Индзаги все още си стои на базата на Интер. Отчасти това може и да е вярно, но за половин година наследникът му Кристиан Киву успя да промени облика на отбора.
Поначало румънецът бе посрещнат с обилна доза скептицизъм. Преди да поеме „нерадзурите той имаше зад гърба си само 16 мача като треньор в Серия А с Парма. Интер пък приличаше на колос на глинени крака, който може да рухне всеки момент след погрома, понесен от ПСЖ на финала в Шампионската лига. На всичко отгоре в съблекалнята прехвърчаха искри. Капитанът Лаутаро Мартинес директно подкани онези, на които не съм им се играе за клуба да напуснат. Аржентинецът не спомена имена, но за всички стана ясно, че визира най-вече Хакан Чалхаоглу и Дензъл Дъмфрис.
Но до началото на сезона Киву успя да тушира конфликта. Той наложи директен стил на комуникация с футболистите, без обаче да влиза в емоционалните изблици на Индзаги. За да държи играчите си в тонус обявя състава само половин час преди мача и така държи всички концентрирани.
Другият ключов елемент е, че Киву си взе нов физиотерапевт Стефано Рапети, който кардинално промени кондиционната подготовка. Рапети и преди бе работил в Интер с Жозе Мауриньо преди да последва Специалния в Манчестър Юнайтед, Рома и Фенербахче. Той е пословичен с интензивните си тренировки. За него футболът е движение, акцентът е на атлетическите упражнения за сметка на работа във фитнеса.
В тактически план Интер на Киву е по-вертикален, по-агресивен, пресира повече, а футболистите перманентно сменят позициите си. Пресата е персонална и започва веднага след загуба на топката, като покриват се всички, включително и вратаря на противника. Подобен стил закономерно предполага и повече нарушения.
