С ъдбата понякога е жестока. През 2015-16 Лестър шокира анализаторите и букмейкърите, като стана шампион на Англия. Година по-късно „лисиците“ стигнаха до четвъртфиналите в Шампионската лига, където бяха спрени от Атлетико Мадрид. През 2020-21 те ликуваха и с първия си трофей във ФА Къп след победа над Челси на „Уембли“. Десет години след шампионския сезон обаче Лестър е на другия полюс. Равенството 2:2 с Хъл Сити от 44-ия кръг на Чемпиъншип във вторник вечер официално ги прати в третото ниво на английския футбол (Лига 1). Така от есента Лестър ще играе срещу Бромли, който в 132 от 134-ата си годишна история, се подвизаваше при аматьорите. Но как всъщност се стигна дотук?
Най-прозорлив за тъжната съдба на Лестър беше Брендън Роджърс, който беше мениджър периода 2019 - 2023 г. Под негово ръководство бе спечелена ФА Къп, но след този успех спадът беше осезаем. Роджърс побърза да бие тревога, въпреки че през следващата кампания отборът завърши осми в първенството и достигна до полуфиналите в Лигата на Конференциите. Може бе опасенията му са били свързани с КОВИД пандемията, която удари клуба във финансово отношение. Предупрежденията му се сбъднаха в последния му сезон 2022-23, когато Лестър записа серия от 8 поредни мача без победа и изпадна, а бившият треньор на Ливърпул бе уволнен още през април. В състава тогава личаха футболисти като Джейми Варди, Джеймс Мадисън и Юри Тилеманс.
Напускането на Роджърс се оказа повратна точка, която за три години доведе до 7 мениджърски рокади. „Лисиците“ се лутаха в бездната на безидейността и напълно загубиха идентичността си. Енцо Мареска може би единственият лъч надежда за прераждане, като върна обратно тима във Висшата лига през лятото на 2024 г., но Челси го примами с парите си и Лестър тръгна отново стремглаво надолу. Нито Стив Купър, нито Рууд ван Нистелрой бяха способни да спрат пропадането. Клубът беше наказан с отнемане на точки от Висшата лига заради финансови нарушения и в крайна сметка логичното се случи – изпадане в Чемпиъншип през 2024-25. След това ръководството повери ограничения от икономическите фактори състав на испанеца Марти Сифуентес. С лимитирания си ресурс той изведе тима до 14-ото място – на шест точки от плейофите за участие във Висшата лига, но през януари бе уволнен.
Може би голямата грешка се оказа назначаването на Гари Роует, който беше разкаран от Оксфорд заради разочароващи резултати. Малшансът също споходи Роует, който трябваше да преглътне факта, че Лестър беше наказан с отнемане на още 6 точки и тимът остана над чертата единствено заради по-добрата си голова разлика. Последва серия от загуби, а тази срещу Портсмут през уикенда предизвика яростна атака от страна феновете. Халфът Хари Уинкс не издържа на напрежението и се забърка в словесен скандал с тях.
Фактор за пропадането е и смъртта на собственика Вичай Шриданапрлабха, който претърпя фатална катастрофа с хеликоптер пред собствения си стадион „Кинг Пауър“ през октомври 2018 г. Бизнесменът от Тайланд купи клуба за 39 милиона паунда през 2010 г., и веднага се зае да изчисти всички натрупани дългове. Четири години по-късно Лестър спечели промоция във Висшата лига. „Той беше много влиятелен. Беше работохолик и изпипваше всеки детайли“, сподели защитникът Робърт Хут, който бе част от шампионския тим през 2016 г.
Синът на Вичай – Айява, пое бизнеса на баща си, но според източници от кухнята е бил под влиянието на футболния директор Джон Ръдклин, който бе в управлението на клуба в продължение 30 години.
Лестър не се разминава само с отнемане на точки. От клуба отчитат сериозни финансови загуби и бяха принудени да съкратят заплатите на служителите си до 82%, още докато бяха във Висшата лига.
Повече – в днешния брой на „Мач Телеграф“
