Й охан Кройф – човек, на когото старши треньорът на ПСЖ, Луис Енрике, дълбоко се възхищава – казваше, че най-трудното нещо във футбола е да печелиш отново, след като вече си го правил. Лучо е планирал настоящия сезон, имайки предвид точно това предизвикателство. Отборът може да се превърне в едва втория в историята, спечелил Шампионската лига в три поредни сезона. Освен това той се стреми и към трета поредна титла в първенството на Фрация. В сряда ПСЖ пристига на „Етихад“, заемайки шесто място в Лига 1, с актив от три победи, две равенства и една загуба. В Париж обаче няма паника. Те направиха подобен бавен старт и през миналия сезон, но треньорът беше уверен, че резултатите ще дойдат. „Искате ли да се обзаложите срещу нас?“, попита наскоро той. Испанецът наскоро подписа договор до 2030 година, както направиха и редица ключови за плановете му футболисти.
Голямата опасност пред него е група играчи, спечелили всичко, да повярват, че могат да се отпуснат, без това да направи впечатление. Голяма част от работата на Енрике до момента е насочена именно към предотвратяването на подобен сценарий. Когато клубът обяви новия му договор, бяха потвърдени и споразуменията с Жоао Невеш, Фабиан Руис, Вилиан Пачо, Лукас Бералдо и Сени Маюлу. Това бе ясен сигнал към съблекалнята, че проектът си остава дългосрочен.
Помощникът му Хоакин Валдес познава Енрике още от времето им в „Барселона Б“ и именно той разговаря с футболистите на лично ниво. Той също така помага на старши треньора да остане здраво стъпил на земята. Рафел Пол, който отговаря за стратегиите и е втори в йерархията, също е с постоянно присъствие.
Методите им на работа, както на терена, така и извън него, са претърпели съвсем малко промени през трите години в клуба. На футболистите не се показват твърде много видеозаписи, но на тренировъчното игрище има голям екран за коригиране на действията им, както и две платформи, от които треньорите могат да наблюдават всичко отвисоко. Една от съществените промени обаче е свързана с лукса да разполагаш с дълбочина на състава.
Този фактор се оказа ключов през миналия сезон. Луис Енрике вече може редовно да оставя извън групата някои от ключовите си състезатели, без това да се отразява негативно на отбора.
Усман Дембеле не попадна в състава за победата над Льо Ман в събота, а по-рано през сезона извън групата остана Люка Дин. По този начин титулярите излизат отпочинали за мачове срещу по-силни съперници като Манчестър Сити и Барселона. Срещу Льо Ман Енрике заложи на осем души, които обикновено не попадат в стартовия състав. Когато съперникът изравни резултата, Лучо вкара в игра четири от своите „звезди“, за да си осигури победата.
След напускането на Гонсало Рамос, Брадли Баркола и Ли Канг-Ин атаката на отбора претърпя сериозни промени. „На Баркола не можеха да бъдат осигурени желаните от него минути за игра. А и клубът имаше нужда от играчи, които са по-гладни за успехи. Мика Годс и Феран Торес отговарят на това описание. Все още нито един от тях не е постигнал на клубно ниво успехите, които са завоювали напусналите“, обясни Дани Хил, кореспондентът на испанската радиостанция „COPE“ в Париж,
Треньорският щаб не смяташе Баркола за футболист, способен да достигне нивото на Дембеле, но проблясъците му на гениалност бяха достатъчни, за да убедят Ливърпул да плати 123 милиона паунда за него. Привлеченият през лятото Торес е по-интересен случай. Той премина през труден период и трябваше да работи върху психическата си устойчивост. През миналия сезон в Барселона беше в ролята на резерва, което не му се харесваше, макар показателите му да бяха най-добрите в кариерата му. Сега, след като отбеляза победния гол за Испания на финала на световното първенство, той вече има и седем попадения във Франция. Торес е наясно в какъв отбор е попаднал. В ПСЖ звездата е самият треньор, а нападателят е напълно съгласен с това. Стилът на игра, стандартите и навиците се определят от треньора, а футболистите просто се вписват в системата. Това обяснява защо клубът може да продава известни имена, без отборът да губи идентичността си.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
