В началото на юни Карлос Тевес обяви, че прекратява състезателната си кариера, а само две седмици по-късно стана треньор на Росарио.
На пръв поглед това е напълно закономерно, макар и доста прибързано кариерно развитие. Ако обаче надникнем по-сериозно зад кулисите ще открием там борба за власт, политика и мръсни пари от дрога.
Тевес можеше да се пенсионира още през март 2020 г. По онова време моментът изглеждаше избран като по поръчка. В последния кръг на първенството Бока приемаше на „Бомбонера” Химнасия Ла Плата. На трибуните бе дошъл Диего Марадона в последната си публична проява, за да види как Карлитос отбелязва победния гол. Той донесе титла на Бока, след неочакваната издънка на конкурентите от Ривър Плейт. „Това беше един от най-щастливите дни в живота ми“, обяви впоследствие Тевес. Всеки друг на неговото място и при неговата възраст, би казал „стоп“, но той остана, с надеждата да донесе седмата Копа Либертадорес за Бока – мечтата, която го върна в клуба. Мачът с Химнасия бе последният преди да удари коронавирусът. Когато зрителите се върнаха, Тевес вече го нямаше. Основата причина бе конфликтът му с бившия му съотборник Хуан Роман Рикелме в новото му амплоа като вицепрезидент на Бока. Другите директори Хорхе Бермудес и Раул Каскини също се обърнаха срещу него.
Всъщност в дъното на тази студена война бяха близките отношения на Тевес с бившия президент на Бока Даниел Анхелиси. Заподозряха го, че е вредител, който работи отвътре за връщането му в клуба и не бяха далеч от истината защото Анхелиси официално обяви, че бившият нападател ще е лицето на предизборната му кампания. „Виждам че Карлос има голямо желание да участва в институционалния живот на Бока защото обича клуба и може да допринесе много за развитието му“, обяви той.
Всъщност, битката за Бока е част от пъзела на голямата политика в Аржентина.
В нея Анхелиси е част от клана на Маурисио Макри един от най-могъщите хора в страната. Докато той управляваше Бока, клубът преживя истински златен век, спечелвайки 17 трофея, в това число 4 пъти Копа Либертадорес – южноамериканският еквивалент на Шампионската лига и 2 световни клубни титли. Макри използва футбола като трамплин към властта, първо като кмет на Буенос Айрес, а после и като президент на Аржентина в периода 2015 – 2019 г. Той и протежетата му управляваха Бока в продължение на 24 години, но изпуснаха кокала през 2019 г. Тогава Анхелиси нямаше право да се кандидатира за поста след два поредни мандата на него, а гласеният за негов приемник Кристиан Грибаудо бе подаден от настоящият президент Хорхе Амеал при вот с рекорден брой участници от 40 000 души. По същото време Макри се бореше втори мандат като президент на Аржентина, но загуби балотажа от левоцентристкия кандидат Алберто Фернандес. Макри обаче не се отказа от играта, купи най-големия вестник в страната „Ла Насион“ и се готви за следващите избори. Засега обаче не е ясно дали ще се яви на тях директно или ще подкрепи друг кандидат.
Тевес обаче има още един силен покровител, който ще му пази гърба в Росарио. Става въпрос за Кристиан Брагарник. Мнозина считат, че в момента именно той дърпа конците на целия аржентински футбол, а през 2019 г. дори купи 90% от испанския Елче. Пътят му към върха започва през декември 2001 г. По онова време Брагарник е неуспял футболист, който учи право и работи във видеокъща. В свободното си време сглобява касетки с репортажи от мачове, които предлага на клиентите на магазина. Късметът му се усмихва, когато халфът на Арсенал Саранди Мариано Монро поръчва на студента да му направи касета, за да се рекламира в Мексико. Брагарник се справа толкова добре с монтажите, че му издейства трансфер в Ирапуато. За благодарност Монро пък го взема със себе си в Мексико. Там Брагарник се развихря, издигайки се до президентския пост на Керетаро – сателитът на Ирапуато.
Зад този стремителен възход обаче стоят мръсни пари. На практика Керетаро и Ирапуато се финансират от един от местните наркобарони Тирсо Мартинес Санчес по-известен с прякора си „Ел Футболиста“. През 2004 г. двата клуба са изхвърлени от първенството заради връзките си с организираната престъпност.
Брагарник на няколко пъти е разследван от мексиканската прокуратура, но всеки път успява да се измъкне сух от водата, макар да е наясно откъде идват парите. „Кристиан не задаваше въпроси, но знаеше много добре какво се случва. С отбора постоянно пътуваха наркотрафиканти. Беше много лесно да ги разпознаеш“, разказва Монро.
С парите натрупани в Мексико Брагарник се връща в Аржентина, където основа мениджърската агенция „Score Futbol S.A“. Тръгва от ниските дивизии, за да изгради истинска империя. В началото работи с по-скромни отбори като Дефенса и Хустисия, Колон, Годой Крус, Сан Мартин Тукуман, но постепенно пробива и в традиционните клубове като Индепендиенте и Расинг, стигайки до Бока, където се превръща в дясна ръка на Анхелиси.
В момента Брагарник държи около 100 футболисти и в Росарио до голяма степен ще разчитат на връзките ме, за селекцията. В последните две години отборът се провали на всички фронтове, а последният треньор Леадро Сомоса бе абсолютен дебютант, който подаде оставка само след два кръга. Тръгнаха си и двамата най-важни футболисти – Марко Рубен прекрати кариерата си, а Емилиано Векио отиде в Расинг. Феновете се вдигнаха на бунт, нашарвайки дома на клубния президент Родолфо Ди Полине със заплашителни графити, а той влезе в болница със сърдечна недостатъчност. В момента клубът на практика е управляван от Рикардо Карлони - заместникът на Ди Полине.
Двамата са в лоши отношения и вероятно ще се сблъскат на предстоящите през октомври президентски избори. Карлони планира да използва Тевес като основен коз в предизборната си кампания, но дали новоизпеченият треньор ще му свърши работа засега си остава загадка. Феновете също са разделени. Повечето от тях са с леви политически възгледи и определено не са във възторг начело на любимият им отбор да е креатура на Анхелиси с неговия хазартен бизнес и олицетворението на десницата в Аржентина - Макри.
Мач Телеграф
