У ж Ювентус щеше да върви нагоре, а новият сезон започна като стария. Мачът срещу Сасуоло се превърна в истински кошмар. „Старата госпожа“ загуби въпреки, че на два пъти изравняваше резултата в заключителните десетина минути, но накрая рухна в добавеното време. И сега всички се питат – какво се обърка пак?
Ключови отсъстващи
Ювентус е без играчи ключови фигури като Кенан Йълзъз (преди всичко), Локатели, Кефрен Тюрам, Маккени и Камбиасо. Това не е оправдание, но определено оказва влияние. Без тях треньорът Лучано Спалети е принуден да хвърли в дълбокото новите и реално да играе с напълно различен отбор, спрямо основата, която бе изградена от миналия сезон.
Импотентност в атака
Новото попълнение Коло Муани, за когото бяха дадени около 50 милиона евро с бонусите, засега не оправдава цената си. Французинът е без гол от 180 дни, а през календарната 2026 година, се е разписал едва три пъти. Ник Волтемаде, който бе привлечен под наем от Нюкасъл в последните часове на трансферния прозорец, също е в криза, - само два гола в последните девет месеца. Реално проблемите на „бианконерите“ само се задълбочават след продажбата на Душан Влахович, който единствен от тримата се е разписвал от месец април насам.
Криза и в защита
Преди мача със Сасуоло защитата на Ювентус беше допуснала най-малко голове в Серия А от началото на март (10) и не бе инкасирала три попадения в нито един двубой от 1-и март насам. Срещу Сасуоло преобладаваха индивидуалните грешки в отбрана, които се оказа и фатални. Калюлю беше отговорен за гола на Еспозито, а Бремер причини втория гол на Боуи. Новото попълнение Лукуми, от когото се очакваше да осигури лидерството и спокойствието в отбрана, също разочарова.
Загуба на идентичност
Между декември 2025 г. и февруари 2026 г. Спалети беше установил ясна идентичност на своя отбор, базирана на атакуващ футбол с много вертикални подавания, плавност при преходите и позитивна нагласа. Въпреки тежкото отпадане от Галатасарай в елиминациите на Шампионска лига през миналия сезон, Ювентус завърши сезон 2025-26 в Серия А с втория най-добър очакван процент на голове, но през новата кампания се наблюдава регрес. Досега те разчитат единствено на индивидуалните качества на най-добрите си играчи (в момента Алайбегович, Консейсао, Нико Гонсалес и Жегрова). Не е случайно, че от шестте им гола, два дойдоха от статични положения и два извън наказателното поле. Сред големите отбори в Серия А, Юве има най-нисък процент на реализация (8,1%), отчасти защото стрелят най-много от разстояние (34 от 74 удара от повече от 16 метра).
Комуникацията на Спалети
Докато през първите си месеци в Торино треньорът се опитваше да нажежи атмосферата, дори говорейки открито за атака на скудетото, напоследък ентусиазмът му изглежда го е напуснал. Освен това отношението на медиите към неговите футболистите също предизвиква противоречия. Миналата година Джонатан Давид и Лоис Опенда бяха в светлината на прожекторите, и то не за добро, а тази година - Коло Муани. Опитът на италианския специалист да провокира реакция на гордост у футболисдтите може да е благороден, но резултатите не се оправдават поне засега.
Липсата на лидерство
Силният характер напоследък става дефицитна стока за Юве. Наред с контузиите на Локатели и Маккени и многото нови и все още адаптиращи се футболисти в тима, също играе негативна роля. В момента няма никой, който да умре на терена за фланелката. И ако единственият, който се осмели да отговоря на тежките въпроси след поражението от Сасуоло бе едно от последните попълнения Викарио, значи проблемът е сериозен.
Целият текст – в новия брой на „Мач Телеграф“
