Ерлинг Холанд е известен най-вече с головете си, физическата мощ и убийствената скорост, но една от най-подценяваните му суперсили е друга – той почти не попада в засада.
Откакто премина в Манчестър Сити, цели 43 футболисти във Висшата лига са били хващани в засада по-често от норвежеца. Само четирима от тях са изиграли повече мачове. Още по-любопитното е, че десет от тези 43 футболисти вече дори не играят в Англия.
Ако се гледат засадите средно на 90 минути, Холанд е едва 94-и в класацията на Висшата лига от момента на пристигането си в Сити. През сезон 2024/25 той беше хванат в засада само четири пъти – по-малко от девет защитници в първенството.
Тези числа са още по-впечатляващи заради профила му. Холанд не е фалшива деветка, която постоянно се връща назад, нито типичен таран, който чака високи топки. Той е нападател, способен да развива около 35 км/ч и непрекъснато търси пространство зад гърба на защитата.
Тогава как успява толкова рядко да нарушава линията?
Мрази засадите още от дете
От интервютата на Холанд през годините става ясно, че това е нещо, върху което работи още от юношеските си години.
Когато е в академията на Брюне, норвежецът не изпъква толкова с физиката си. Именно затова треньорите му обръщат особено внимание на движението в наказателното поле и точния момент за стартиране на спринта зад защитата.
Холанд разказва, че започва сериозно да работи върху тайминга още на 13 години. По-късно идват ръстът, скоростта и експлозивността, но основата вече е била изградена.
Самият нападател не крие колко силно ненавижда засадите.
„Мразя да попадам в засада. Чувствам се като идиот, когато не успея да я избегна. Особено с ВАР няма как да измамиш системата“, казва Холанд.
Любопитното е, че според него именно въвеждането на ВАР е помогнало за развитието му.
При видеоарбитража нападателят знае, че не е нужно да си оставя излишен метър аванс, за да се застрахова от грешка на страничния съдия. Може да стои буквално на една линия със защитника, защото дори минималните разлики ще бъдат проверени.
За футболист със скоростта на Холанд това е огромно предимство.
Баща му продължава да го тренира
Важна роля в развитието му има и неговият баща Алф-Инге Холанд.
Двамата продължават да работят заедно и извън тренировъчната база. Ерлинг неведнъж е разказвал как отработват конкретни елементи в задния двор – удари с глава, движение и позициониране.
По същия начин се работи и върху моментите на стартиране на спринта. За Холанд това не е талант, който просто се е появил, а умение, усъвършенствано с години.
Англия също му помогна
Любопитно е, че броят на засадите му рязко намаля след трансфера от Борусия Дортмунд в Манчестър Сити.
Причината до голяма степен се крие в различния стил на двете първенства.
Бундеслигата е много по-вертикална и редица отбори играят с висока защитна линия. Това създава огромно пространство за спринтове зад защитата, но съответно и повече възможности нападателят да попадне в засада.
В Германия ранната версия на Холанд беше използвана точно по този начин. Съотборниците му постоянно го търсеха с директни подавания и топки зад гърба на отбраната. Така рискът от засади естествено беше по-голям.
Във Висшата лига ситуацията е различна.
Много съперници на Сити се прибират в нисък блок и защитават с петима или дори шестима около собственото наказателно поле. Пространството зад последния защитник почти изчезва и Холанд трябва да намира други начини да стига до гол.
Футболът на Гуардиола промени Холанд
Трансферът в Сити означаваше и преминаване в отбор, който е обсебен от контрола върху топката.
Философията на Пеп Гуардиола не е изградена около постоянни контраатаки и директни подавания към нападателя.
„Имаме бързи футболисти, но няма да използваме скоростта им във всяка атака. Понякога – да. Постоянно – не“, обясняваше Гуардиола.
Това принуди Холанд да се промени.
Още през първия му сезон Джейми Карагър отбеляза, че Сити използва едва около 60% от потенциала на норвежеца. В Германия той постоянно атакуваше свободните пространства, докато в Манчестър много по-често трябваше да чака правилния момент около наказателното поле.
Показателен е и един негов спор с Бернардо Силва. Холанд направи спринт зад защитата, но португалецът отказа рискования пас и предпочете да задържи топката. Норвежецът се ядоса, а Гуардиола трябваше да се намеси.
След мача Пеп застана на страната на Бернардо – отборът имал нужда от контрол, а не от рисково подаване.
Точно тук е един от ключовете. За Сити засадата не е просто пропусната възможност, а автоматична загуба на притежанието. А Гуардиола мрази да подарява топката.
Затова съотборниците на Холанд често предпочитат да изчакат и да продължат атаката, вместо веднага да търсят спринта му зад защитата.
Научи се да живее в наказателното поле
За да се адаптира, Холанд постепенно се превърна от контраатакуващ нападател в експерт по движението вътре в наказателното поле.
Той вече не чака само дългия пас зад защитата. Следи разположението на централните бранители, атакува пространството между тях, променя посоката в последния момент и използва първите си две-три крачки, за да получи предимство.
Именно това обяснява как нападател, който постоянно стои на ръба на засадата, толкова рядко е хващан в нея.
Само два отменени гола от игра
Още един показател демонстрира колко добър е Холанд в този аспект.
Само три негови попадения във Висшата лига са били отменени заради засада. Едното идва в необичайна ситуация след изпълнение на дузпа и последвало разбъркване.
Така реално от игрова ситуация само два негови гола са били анулирани заради засада за четири години в Манчестър Сити.
Холанд е способен да стане още по-добър. В първите му сезони понякога липсваше синхрон със съотборниците – той тръгваше рано или подаването идваше късно. С времето тези ситуации почти изчезнаха.
Норвежецът е попадал повече от веднъж в засада само в два мача от Висшата лига. Дори когато защитата успее да го улови, той бързо анализира ситуацията и коригира движението си.
Затова головете и скоростта може да са най-видимите му оръжия, но зад тях стои нещо много по-фино – невероятно усещане кога точно да направи първата крачка.
