П рез юни и юли 2024 година във футболните среди на САЩ цареше видимо разочарование. Националният отбор току що беше отпаднал от Копа Америка, а феновете на стадион „Ароухед“ в Канзас Сити скандираха мощно за оставката на селекционера Грег Берхалтер. В различни платформи в социалните мрежи запалянковците обсъждаха състоянието на отбора и мнозина смятаха, че той е стигнал своя таван при гореспоменатия треньор. Преобладаващото мнение бе, че тимът се нуждае от наставник от световна класа за Мондиал 2026. Този план изглежда лесен за изпълнение на думи, но не и на практика поради две причини. Първата е, че САЩ така и не може да произведе треньори от световна класа или такива, които да всяват респект на всички необходими нива. Втората причина е, че исторически футболната федерация никога не е разполага с необходимия бюджет, за да изкуши голямо име в треньорския бранш.
Все пак това, което има федерацията е изобилие, е амбиция. Има също така милиардери и корпорации, които имат желание да окажат подкрепа. Именно последните се оказаха така търсеното последно парче от пъзела, след като Берхалтер бе уволнен и бе дадено началото на процеса за намиране на негов наследник.
Така хората от федерацията напредваха в преговорите с уволнения малко преди това от Челси Маурисио Почетино, като в същото време водеше разговори и с различни спонсори и евентуални компании, които мига могли да помагат финансово. В резултат се стигна до договор с аржентинския наставник, като заплатата му е близо 7 милиона долара на година и тя го праща в Топ 3 най-скъпоплатените селекционери на Мондиал 2026.
От федерацията, разбира се, с удоволствие разкриха, че сериозна част от заплатата на Почетино се поема от Кенет Грифин, основател и главен изпълнителен директор на хедж фонда „Ситадел“. Като спонсори бяха обявени още Скот Годуин, управител на хедж фонда „Дайъмитър Кепитъл“, както и няколко търговски партньори. „Истината е, че без тях Почетино никога нямаше да подпише, освен ако не се беше съгласил на много по-ниски финансови условия“, сигурен е президентът на федерацията Синди Парлоу Коун.
Това беше преди около 2 години. Работата на Почетино въобще не може да се оцени като възходяща. Напротив – неговото 20-месечно управление в по-скоро колебливо и непостоянно като резултати и игра. 54-годишният аржентинец набързо обяви, че е намерил проблемите, унищожил е това, което е трябвало да бъде унищожено, и е започнал да строи всичко на чисто. И това е коствало много болка, щети и време.
Ако той успее да направи пробив на световното, ще обере аплодисментите, а богатите спонсори ще бъдат доволни от инвестициите си и дори ще имат възможност да си възвърнат.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
