Н овият сезон във Висшата лига още не е започнал, но един въпрос вече се натрапва – кой може да спре Арсенал? Шампионите влизат в кампанията със същия треньор, почти напълно изградена структура и още по-голяма дълбочина в състава, докато основните им съперници преминаха през сериозни промени. Победата с 3:0 над Манчестър Сити за Къмюнити Шийлд само засили усещането, че Арсенал отново е отборът, който всички ще преследват.
Не само заради резултата. Играчите на Микел Артета изглеждаха агресивни, мотивирани и гладни за още успехи. Във всяко единоборство, блокирана топка и реакция без нея личеше, че спечелената титла през миналия сезон не е намалила амбицията им.
Напротив. Гладът още е там
Да защитиш титлата във Висшата лига никога не е лесно. В последните 34 години само трима мениджъри са печелили поредни шампионски титли – сър Алекс Фъргюсън с Манчестър Юнайтед, Жозе Моуриньо с Челси и Пеп Гуардиола с Манчестър Сити.
Това показва колко трудно е да останеш на върха. След една успешна година идва ново предизвикателство. Всички искат да победят шампиона, съперниците са по-мотивирани, а при самия първенец често възниква въпросът дали гладът е същият. При Арсенал обаче отговорът засега изглежда категоричен. Да, гладът е там. Артета сам подчерта след успеха над Сити, че неговите футболисти искат отново да изживеят усещането от титлата и дори да стигнат още по-далеч.
Арсенал има нещо, което останалите нямат
Най-голямото предимство на „артилеристите“ може би не е в отделните футболисти, а в стабилността. Манчестър Сити, Ливърпул и Челси започват сезона с нови треньори. Манчестър Юнайтед пък ще изиграе първата си пълна кампания под ръководството на Майкъл Карик. При Арсенал няма подобна революция. Микел Артета вече е най-дълго задържалият се мениджър в четирите най-високи дивизии на английския футбол.
Неговият отбор е отдавна изграден. Футболистите знаят къде трябва да бъдат, как да се движат, кога да пресират и как да реагират при всяка различна ситуация. В мача със Сити това се виждаше постоянно. Рикардо Калафиори се прибираше навътре отляво, Бен Уайт атакуваше по десния фланг, а движенията на останалите изглеждаха напълно автоматизирани. Това е отбор, който вече не търси своя начин да печели. Той го е намерил.
Бруно Гимараеш прави халфовата линия още по-силна
Ако Арсенал имаше нужда от още мощ в средата на терена, това лято я получи. Бруно Гимараеш беше привлечен от Нюкасъл за 75 милиона паунда и още срещу Манчестър Сити показа защо Артета го е искал. Бразилецът съчетава агресия, техника, интелигентност и способност да контролира темпото.
До него Арсенал разполага с Мартин Йодегор, Деклан Райс, Мартин Субименди, Майлс Люис-Скели и Микел Мерино. Мерино дори заяви, че Арсенал вече има най-добрата халфова линия във футбола. Колкото и смело да звучи подобно твърдение, конкуренцията в тази зона наистина е огромна.
Йодегор напомни кой е
Срещу Сити именно халфовата линия направи разликата. Майлс Люис-Скели асистира за първия гол още в 24-ата секунда, а Йодегор беше в центъра на почти всичко опасно. Норвежецът участва във второто попадение, а третото реализира сам по изключително стилен начин, след като финтира Джанлуиджи Донарума и прати топката в празната врата. Това беше представяне на капитан, който изглежда готов за още един голям сезон.
Цолис започна ударно
Още един позитив за Арсенал е новото попълнение Христос Цолис. Гръцкият национал беше привлечен от Брюж за 34 милиона паунда и още в първия си официален мач направи две асистенции. Цолис изглежда като естествено решение за ролята, която дълго време изпълняваше Леандро Тросар.
Той може да играе широко, да влиза навътре и да създава опасност между линиите. Само за един мач показа, че може много бързо да се впише.
А резервите са плашещи
Дълбочината в състава на Арсенал е може би най-сериозното предупреждение към конкурентите. Срещу Манчестър Сити от пейката се появиха Букайо Сака, Деклан Райс, Мартин Субименди, Пиеро Инкапие, Виктор Дьокереш и Еберечи Езе.
Микел Мерино остана неизползвана резерва. Макс Дауман също не влезе в игра. А Габриел Мартинели, Итън Нуанери и Габриел Жезус дори не попаднаха сред използваните футболисти. Това е лукс, който малко отбори могат да си позволят.
Сити изглежда по-слаб
Контрастът с Манчестър Сити беше сериозен. Отборът вече е без Бернардо Силва, а бъдещето на Родри също е несигурно на фона на интереса от Барселона. Без тях халфовата линия на Сити изглеждаше по-малко креативна, по-малко агресивна и най-вече лишена от лидерство.
Ако Родри бъде продаден, клубът почти сигурно ще трябва да привлече директен заместник. Сред споменаваните имена е Енцо Фернандес от Челси. Новият треньор Енцо Мареска обаче ще има нужда и от време, за да наложи своите идеи. Точно това Арсенал не трябва да прави – да чака. Системата вече функционира.
Все пак има какво да се подобрява
Това не означава, че съставът на Арсенал е завършен. Контузията на Уилям Салиба оставя нужда от още един доказан централен защитник, въпреки че Кристиан Москера се представи добре срещу Сити.
Артета вероятно ще иска още един футболист в атака. Клубът така и не успя да привлече абсолютна звезда за предните позиции през това лято, а подобен играч може да се окаже особено важен в Шампионската лига. Но за Висшата лига Арсенал вече изглежда достатъчно силен.
Кой ще ги спре?
Ливърпул има нов треньор. Челси има нов треньор. Манчестър Сити има нов треньор и сериозни промени в състава. Манчестър Юнайтед още изгражда проект под ръководството на Майкъл Карик. Арсенал има структура, увереност, шампионски опит и огромна конкуренция за всяка позиция.
Победата за Къмюнити Шийлд сама по себе си не означава почти нищо. Само осем от предишните 34 победители в този мач впоследствие са ставали шампиони във Висшата лига. Но начинът, по който Арсенал победи Манчестър Сити, означава много повече от самия трофей. Шампионите не изглеждат уморени от победите. Изглеждат така, сякаш искат още. И в навечерието на новия сезон именно Арсенал отново е отборът, който всички трябва да победят.
