С амо на 19 години Ламин Ямал вече е спечелил почти всичко, за което един футболист може да мечтае. Звездата на Барселона и испанския национален отбор триумфира на Евро 2024 и на Мондиал 2026, а с каталунския гранд вече има и няколко титли от Ла Лига. Въпреки ранните успехи обаче Ямал категорично заявява, че няма намерение да спира дотук.
В откровено интервю за „Гардиън“ младият футболист говори за пътя си от квартала до върха, за семейството, натиска на славата, амбициите си за „Златната топка“ и най-вече за любовта си към футбола.
За „Златната топка“
Ямал остана втори в класацията за „Златната топка“ през миналата година, зад Усман Дембеле, а през 2026 г. отново е сред претендентите за престижното отличие. Испанецът не крие увереността си.
„Ако трябва да бъда напълно честен, не съм бил на нивото за „Златната топка“ само тази година, а от по-дълго време. Всички го знаят. Знаят, че съм различен“, заявява Ямал.
„Просто трябва да печеля, да печеля, да печеля. Ще дойде моментът, в който няма да има никакъв спор.“
Младата звезда приема и критиките като неизбежна част от славата.
„Ще има хора, които ме обичат, и хора, които ще казват: „Какъв досадник е този“. И това е напълно нормално.“
„Имам още много да печеля“
Въпреки че вече е постигнал изключително много за възрастта си, Ямал признава, че успехите не са намалили глада му.
„След финала семейството ми беше толкова щастливо. Проблемът е, че те не знаят какво е да загубиш. Отивам на европейско – печеля. Отивам на световно – печеля. Изглежда лесно.“
Той признава, че в даден момент дори се е притеснявал как семейството му ще реагира на първата му голяма загуба.
„Казах им: „Спокойно, ще има още много световни първенства“. Трябва да играя повече и да печеля повече.“
Според Ямал успехите с Испания са му помогнали да разбере истинската стойност на спечелените трофеи.
„На европейското дори не знаех кой съм, къде съм и какво означава всичко това. Можех да държа изпит и на следващия ден да играя срещу Франция, без наистина да осъзнавам разликата.“
„Спечелихме и си казах: „Добре, това е хубаво, но световното е по-добро, нали?“ Сега знам какво означава европейско. Знам какво е световно.“
А амбициите му стигат още по-далеч.
„Има още много неща за постигане. Защо да не бъдем най-добрият национален отбор в историята? Най-добрата Барселона?“
„Футболът е 0,000001% от живота“
Ямал дебютира за първия отбор на Барселона едва на 15 години, игра на европейско първенство на 16 и на световно първенство на 18. Въпреки това той твърди, че славата не е променила начина, по който гледа на живота.
„Зависи как си възпитан. Никога няма да кажа: „Кой си ти? Аз спечелих световното“. Само глупавите хора биха направили това. Знам, че футболът е 0,000001% от живота.“
Ямал често е обект на внимание заради поведението си в социалните мрежи и начина, по който се държи на терена. Самият той обаче вижда в това част от забавлението.
„Докато печеля… спортът е сериозен, но аз искам шоу, искам забавление.“
В същото време футболистът признава, че малцина извън най-близкия му кръг познават истинския Ламин.
„Само най-близките ми хора знаят какво мисля и какъв съм. Хората нямат представа. Никаква представа.“
От квартала до „Камп Ноу“
Ямал разказва, че е израснал в среда, в която дискретността е била важна.
„Израснах в квартал, където колкото по-малко хора знаят за теб, толкова по-щастлив си и толкова по-спокоен е животът ти.“
„Разбира се, харесвам живота на футболист, но бих искал и да живея спокойно, нормално. Най-близкото до това е хората да знаят възможно най-малко за мен.“
По думите му в началото вниманието и коментарите в медиите са го засягали сериозно.
„Майка ми прочиташе нещо, обаждаше ми се и казваше: „Сине, какво е това?!“ Това ми влияеше, но вече не ми влияе.“
„Лош мач за Ламин е 400 лоши мача за друг“
Огромните очаквания към Ямал са друга неизбежна част от славата му.
„Лош мач за Ламин е равен на 400 лоши мача за някой друг. Ще направя деветка от 10 и хората ще кажат, че съм изиграл мач за оценка 7.“
Парадоксално, той признава, че понякога дори се наслаждава на напрежението.
„Има моменти, в които харесвам натиска. Харесва ми да излизам на терена, когато от мен се очаква много. Тогава има различен вид напрежение.“
„Но има и друг вид натиск, който няма нищо общо с това, което хората казват, нито с футбола – това е животът. Във футбола не чувствам страх.“
„Не играя за парите“
В края на интервюто Ямал говори за най-простата причина, поради която продължава да играе футбол – защото го обича.
„Не играя за парите. Играя, защото обичам футбола. Играчите, които са обсебени от головете или асистенциите, не се наслаждават.“
„Играя за забавлението – да дриблирам, да играя с едно или две докосвания, да помогна на съотборник, който не е вкарал, да отбележи. За щастието на феновете. Да чуя „оле“. Играя заради това.“
„Прибирам се вкъщи и си казвам: „Прекарах си страхотно“. Ако всеки футболист правеше това, щяхме да се наслаждаваме много повече.“
Именно реакцията на публиката е едно от нещата, които карат Ямал да се чувства различно на терена.
„На световното го чуваш и го усещаш – когато получа топката, хората започват да стават един след друг по цялата редица. Все едно казват: „Да видим дали този е такъв, какъвто казват.“
А на „Камп Ноу“ очакването е още по-силно.
„Хората знаят, че ще тръгна срещу някого. Това усещане, това очакване, е нещо, което можеш да изпиташ само в спорта, когато си играч като мен.“
„Все едно има нещо вътре в теб, което те кара да се чувстваш по-силен от всички. Надявам се това да остане до деня, в който се откажа. Около теб има прилив на енергия и се чувстваш като Супермен, като Спайдърмен. Чувстваш се невероятно.“
