З агубата с 0:1 от Испания и безславното второ поредно отпадане още в групите на световно първенство може да звучи невярващо за феновете на Уругвай, но то си има логично обяснение. Напрежение и открити скандали между големите звезди на тима и селекционера Марсело Биелса съпътстваха отбора по време на турнира, а преди последния им мач с Ла Роха играчите се разбунтуваха срещу режима на Ел Локо. Смяната на един от най-опитните футболисти на Селесте – Фернардо Муслера, още на почивката, както и изваждането на капитана Федерико Валверде през втората част, беляза и края на лудата ера на Биелса, който след фиаското пое вината върху себе си. „Аз съм отговорен за това разочарование“, каза 70-годишният аржентинец. И добави: „Аз съм токсичен! Очевидно не е нужно да давам определение на това представяне, ако ме питате как ще се запомни времето ми в националния отбор - това е 3-годишен период, в който не оставих нищо след себе си“. На Биелса сам се закопа. Именно той викна отказалия се Муслера в националния отбор през март. Той стана първият вратар в историята, допуснал три грешки, довели до гол в рамките на едно световно първенство. А после го извади. Той направи капитан Валверде, а след това също го прати на скамейката.
„Муслера сам ме помоли да бъде заменен на почивката. Решението, което взех, не беше да подкопая доверието на Муслера, а по-скоро да го запазя“, каза Биелса.
И като всеки край, равносметката е неизбежна. 70-годишният Биелса показа, че е към финални акорди и на своята треньорска кариера. Работата му с Уругвай едва ли е убедителна реклама, а кризата в представянето му е очевидна. И все пак, въпреки всичките им трудности в турнира, имаше проблясъци в последните 2 години от управлението му. След световното първенство в Катар през 2022 г., Биелса пое нация, която преминаваше в деликатен момент на смяна на поколенията и на пръв поглед изглеждаше, че Селесте е готов да наследи динамичния и атакуващ стил, който Биелса прилагаше в Чили. Уругвай направи впечатляващ старт на квалификациите за Мондиал 2026. Бяха победени действащия световен шампион Аржентина (като гост) и най-титулуваният тим на форума Бразилия. Така само след 6 кръга „небесносините“ бяха отбелязали почти двойно повече попадения от опонентите си. След това в Копа Америка 2024 г. те пренесоха головата си инерция, като там спечелиха бронзовите медали. От тогова обаче дръпнаха ръчната. Стана ли съставът на Биелса твърде предсказуем? И къде се обърка всичко? Разбира се, не всичко е по негова вина. Поразително е колко много от играчите на Уругвай не успяха да демонстрират с националния тим дори частица от таланта, с който играят на клубно ниво. Федерико Валверде не направи впечатление на световното, въпреки че е водеща фигура в Реал Мадрид. Родриго Бентанкур, Мануел Угарте, Факундо Пелистри и Дарвин Нунес също бяха далеч от нивото си. Но въпреки всичко от опитен специалист като Биелса се очакваше да извлече повече от ресурсите, с които разполага. Неговият задушаващ стил с характерна висока преса, някога вършещ отлична работа в треньорската му кариера, не само не даде резултат, но беше и яростно отхвърлен от самите футболисти. Уругвай не изигра нито един подгряващ мач преди световното, а вместо това съставът премина през мъчителна интензивна подготовка, която бе адаптирана към новата система на игра 4-3-3. С нея тимът показа офанзивната си мощ в първите два мача, но и късметът не беше на тяхна страна. Основната причина за краха на Урегвай обаче се криеше в личните взаимоотношения между играчите и Марсело Биелса, а разривът започна още след Копа Америка. Луис Суарес, който се оттегли от националния отбор именно след турнира, разкритикува остро Биелса и хладното му и на моменти токсично отношение в съблекалнята. Това повдига въпроса дали познатата при Биелса комбинация от дистанцирана ексцентричност е по-малко ефективна при съвременните играчи, които често търсят по-силна лична връзка с треньора си. Очевидно е, че Биелса не хармонизира с разбиранията за съвременната игра.
