Д о почивката реваншът между Байерн и ПСЖ до голяма степен повтори сценария от първия мач. И двата отбора пресираха високо, принуждавайки съперника често да си служи с дълги подавания при изнасянето на топката. Пресата на парижани бе дори по-смела от тази на домакините като бе персонална ориентирана, вместо да действа по зони. Това бе рискован подход, но той сработи. Но през второто полувреме картината се промени рязко. Владението на ПСЖ падна до 27%. Това е класически автобус изключителна рядкост за отбор на Луис Енрике.
На „Алианц Арена“ испанецът бе лишен от Ашраф Хакими на десния фланг. Това бе огромен проблем, както заради важността на Хакими за отбора, така и заради факта, че в състава няма дори и далечен негов аналог. На тази позиция излезе вътрешният халф Уорън Заир-Емери и се оказа, че от достъпните варианти именно този е оптималният. За да засили ефекта от рокадата, Енрике коригира и обичайните позиции на Усман Дембеле и Дезире Дуе във фаза защита. При преса те действаха както и в първия мач – Дуе биеше централния защитник, а Дембеле Александър Павлович. Но при преход към позиционна отбрана Дембеле отиваше отдясно да помага на Заир-Емери, а Дуе оставаше в центъра. Тънкият момент, че при подобна маневра на Дембеле му се налагаше да прави по-малък пробег в сравнение с Дуе. Така ПСЖ оптимално балансираше движението без топка.
Светкавичният гол на Дембеле в огромна степен предопредели хода на мача. Той даде огромен комфорт на ПСЖ, който можеше да се затвори и да чака на контри, експлоатирайки бързината на Дембеле, Кварацхелия и Дуе. Както и срещу Реал Мадрид, Байерн отново допусна много пъти съперникът да нахлува в коридор. На пръв поглед, ситуациите изглеждаха сходни, но в случая с гола на Дембеле проблемът не бе системен, а по-скоро инцидентен. Обичайно Байерн изпада в подобни ситуации или след загуба на топката, или след като съперникът преодолее линията на пресата. Този път обаче белята стана от банална организационна грешка, която баварците допускат крайно рядко. Джамал Мусиала не прецени ситуацията, а тръгна да пресира, докато Майкъл-Олисе лежеше на земята и не може да го подкрепи. Това позволи на Пачо да получи достатъчно време, за да изнесе топката. Но тъй като пресата вече бе започнала Байерн нямаше как да се прибере достатъчно бързо в позиционна защита. В крайна сметка се получи най-лошата комбинация – високо позициониране, но без натиск срещу човека с топката. Останалото бе въпрос на бързина и техника – все неща, които Кварацхелия има в излишък.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
