М анчестър Юнайтед продължава да живее между славното си минало и болезненото настояще. Клубът, който все още може да претендира, че е най-големият в Англия, отново се намира в криза, а този път към собствените му проблеми се добави и огромният скандал около градския съперник Манчестър Сити. На „Олд Трафорд“ гневът е навсякъде. Преди двубоя с Тотнъм феновете на Юнайтед разпънаха транспаранти срещу Сити, а от трибуните се чуха песни и обиди по адрес на „гражданите“. Решението по делото за нарушенията на финансовите правила, което Сити обжалва, отново повдигна въпроса дали успехите на тима от „Етихад“ не са променили историята на английския футбол.
Само че докато привържениците гледат гневно към другата страна на Манчестър, собственият им отбор продължава да се разпада пред очите им.
Надежда всяко лято, разочарование всяка есен
Феновете на Юнайтед отдавна са свикнали с този цикъл. Лятото носи нови надежди. Следват няколко мача, първите колебания, кризата, натискът върху треньора и поредните разговори за „рестарт“. Този сезон не прави изключение.
Манчестър Юнайтед започна кампанията с тежко поражение от новака Хъл Сити. Последва триседмична пауза, която трябваше да даде на Майкъл Карик и отбора възможност да подредят проблемите си.
Мачът с Тотнъм изглеждаше идеалният момент за ново начало. Съперникът беше на дъното на таблицата, двубоят беше на „Олд Трафорд“, а трибуните бяха готови да носят отбора. Получило се точно обратното.
Тотнъм превъзхождаше домакините през първата част, играеше с повече скорост и агресия, а Юнайтед беше муден, пасивен и безидеен. Последва известно подобрение, „червените дяволи“ дори поведоха, а Родриго Бентанкур беше изгонен.
И въпреки това Юнайтед не успя да спечели. Тотнъм изравни напълно заслужено, а футболистите на Карик бяха изпратени с освирквания както на почивката, така и след последния съдийски сигнал.
Най-слабият старт от четири десетилетия
Статистиката е безмилостна. Юнайтед има само две победи в осем мача във всички турнири – срещу Ипсуич във Висшата лига и Сабах в Шампионската лига. Отборът отпадна още при първото си препятствие за Купата на лигата и се намира на 13-о място във Висшата лига. Това е най-слабият старт на клуба в първенството от около 40 години.
Още по-болезнено е, че само преди няколко месеца настроението беше коренно различно. Карик пое тима през януари и между назначението му и края на сезон 2025/26 Юнайтед спечели повече точки във Висшата лига от всеки друг отбор. „Червените дяволи“ завършиха трети и се върнаха в Шампионската лига. През май бившият халф подписа договор до 2028 година. През август пък 87% от феновете, участвали в анкета на The Athletic, заявиха, че гледат оптимистично към новия сезон. Два месеца по-късно всичко това изглежда много далече.
Славното минало тежи все повече
Посещението на „Олд Трафорд“ продължава да напомня за величието на Манчестър Юнайтед. Пред стадиона са статуите на сър Мат Бъзби и сър Алекс Фъргюсън. Там е и паметникът на Джордж Бест, Денис Лоу и сър Боби Чарлтън. Часовникът напомня за трагедията в Мюнхен. Навсякъде има препратки към историята. 20 титли на Англия. 13 от тях във Висшата лига. Европейски купи. Требълът от 1999 година. Ерата на Фъргюсън. Проблемът е, че настоящето предлага твърде малко.
Изминаха 13 години от последната титла на Юнайтед. След оттеглянето на Фъргюсън през 2013-а през клуба преминаха 11 различни постоянни, временни или служебни мениджъри. Дейвид Мойс, Луис ван Гаал, Жозе Моуриньо, Оле Гунар Солскяер, Ерик тен Хаг, Рубен Аморим – имената се сменят, но усещането за поредното фалшиво начало остава. Карик е последният, който трябваше да прекъсне този омагьосан кръг. Засега не успява.
А от другата страна е Сити
В продължение на десетилетия Манчестър Сити беше второстепенен съперник за Юнайтед. Големите войни бяха с Ливърпул, Арсенал и Лийдс.
Всичко се промени след смяната на собствеността на Сити. „Шумните съседи“, както ги наричаше сър Алекс Фъргюсън, постепенно се превърнаха в доминиращата сила в английския футбол, докато Юнайтед тръгна в обратната посока. Именно затова финансовото дело срещу Сити се приема толкова лично на „Олд Трафорд“.
Фенското издание United We Stand дори излезе с корица, разделена на червена и небесносиня половина. От страната на Юнайтед са изписани титлите на клуба, а до сезоните, в които той завършва втори след Сити, стоят въпросителни. Основното чувство сред част от привържениците е, че финансовите нарушения на градския съперник може да са повлияли върху цяла епоха от английския футбол.
Карик също носи тези рани
За Майкъл Карик темата е и лична. Той беше на терена през май 2012 година, когато Юнайтед победи Съндърланд с 1:0 и за няколко секунди изглеждаше шампион. После дойде легендарният гол на Серхио Агуеро срещу Куинс Парк Рейнджърс и титлата замина за Сити. Карик впоследствие беше част и от други отбори на Юнайтед, които завършваха зад „гражданите“. Самият той призна, че събитията около Сити са породили много въпроси.
Но дори ако някой ден медали или титли бъдат преразгледани, загубеният момент не може да бъде върнат. „Във футбола чувството от победата е в самия момент. Това не може да ти бъде дадено обратно години по-късно“, е смисълът на позицията на Карик. „Боли много“ В момента обаче Юнайтед има далеч по-непосредствени проблеми.
След равенството с Тотнъм Карик призна, че освиркванията от трибуните го нараняват. Той е човек, който познава клуба, печелил е с него и разбира какво означава емблемата. Именно затова сегашната ситуация е още по-тежка.
Феновете също не крият умората си. Една от привърженичките, останала пред стадиона след мача, обобщи настроението. Тя очаквала много повече след дългата пауза, особено срещу съперник в толкова тежко положение. Юнайтед поведе, получи и числено предимство, но пак не успя да спечели. А когато разговорът стигна до Сити, отговорът беше още по-мрачен:
„Все едно всички сме живели в лъжа.“ И все пак тя остана в студа пред „Олд Трафорд“, чакайки футболистите да излязат. Причината беше проста. „Защото обичам Юнайтед.“
Може би точно в това е и най-голямата трагедия на сегашния Манчестър Юнайтед. Историята продължава да бъде огромна, любовта на феновете не е изчезнала, очакванията също.
Само футболът не успява да ги настигне.
