О братно на земята! Шок! Какъв ужасен проблясък на спомен! Четири гола за Белгия, и честно казано, можеха да бъдат двойно повече. И погромът дойде след като Пио Еспозито беше дал преднина на Италия. Трето място в групата и сбогом на четвъртфиналите на Лигата на нациите за сметка на Франция и Белгия. Мечтата да играем сред най-силните се разби на пух и прах. Не можем да не се запитаме коя е истинската Италия. Тази срещу Франция - агресивна, красива, доминираща, или тази в Брюксел - объркана, мека, бездушна, само три дни по-късно? Остава обаче впечатлението, че имаше нещо повече от великолепната Белгия на Ван Бомел, която с интерес повтори клането на „Олимпико“. Всъщност ние си го поискахме, излизайки с безсмислен състав. Изобретение в стил Стрейнджлав от Манчини, но в неделя ни напомни за треньора, който след „Уембли“ осра много неща. Всяко наше действие, опит за атака, беше смачкано от Докю, Де Бройне, Де Кетелаере и Морейра. Бяхме смели, но напълно изгубени. Вече не сме отбор. По-добре е да се случи сега, за да можем да предприемем незабавни действия, а не да се вайкаме по време на европейско първенство.
Поражението само по себе си заличи всичко красиво, което показахме в първите 11 минути от мача. След това Италия изчезна, а вместо това на терена действаше един зле проектиран отбор, който вече не плашеше вратаря на съперника Сене Ламенс. Ако можем да търсим утеха някъде, то това бяха спасяванията на Донарума, който ни отърва от още по-голям срам със спасяванията си. Белгия тотално ни се подигра, а всяка тяхна атака или контраатака предвещаваше попадение. Манчини, какво направи? Всички ние оставаме зад него, защото му беше поверена далеч по-сложна реконструкция, отколкото някой си е представял. Но все още се питаме, коя е истинската Италия, която той иска да ни покаже? В последните два мача Манчини заложи на схема 4-3-3 с Фаджоли като халф вместо Думбия и пусна Пизили като атакуващ халф отдясно. С тази формация идеята беше да се предаде контрола на топката в халфовата линия на съперника. Ако Де Бройне не покаже признаци на магия, има ли смисъл да контраатакуваме със собствените му оръжия? Вместо това механизмите на тризъбеца ни в средата блокираха, а Ван Бомел видя пробойните и се възползва.
Бившият нидерландски национал изнесе истински урок на тема какво трябва да представлява съвременния атакуващ футбол. Пое отбора на Белгия, който под ръководството на Гарсия тънеше в бездната на отчаянието след неубедителното световно първенство. На тях им липсваше блясък, но Ван Бомел ги превърна в атрактивен отбор, който притежав скорост в атака, съчетана с индивидуално майсторство. Безспорно Де Бройне е диригентът, около когото се случват най-интересните неща. Де Кетелаере заема ролята на фалшива деветка, а по двата фланга Белгия разполага с изявени техничари с физическа мощ като Докю и Морейра. Планът на Белгия беше обаче беше да ни разкъса, като ни остави ние да държим топката и да вземаме първи решенията, и ние се хванахме на въдицата, като оголвахме пространствата в защита, от което беше първата стъпка към изпълнението на техния план. Проблеми в защита
Основните ни проблеми произтичаха от играта ни в защита. Освен, че всяка атака и контраатака предвещаваше голова възможност за Белгия, какво да кажем за статичните положения – ахилесовата ни пета. Две от попаденията на съперника паднаха след стандартни ситуации, а още поне 3-4 центрирания в наказателното ни поле като по чудо не попаднаха в мрежата на Донарума, като веднъж и гредата ни се усмихна. Двойката Скалвини-Бастони все още е в процес на обработка, защото и двамата определено показаха големи признаци на колебание в играта един на един срещу съперников атакуващ играч.
Още разработки четете във в-к "Мач Телеграф"


















