М анчестър Сити набира инерция под ръководството на Енцо Мареска. Тимът е в серия от 4 поредни победи във Висшата лига и 5 във всички турнири, като в последните си три мача не е допуснал гол във вратата си. Звучи впечатляващо като за пост ерата на Гуардиола, нали? Е, сега времето е в ръцете на Енцо Мареска и неговите нестандартни методи. Става въпрос за наличието на огромни тонколони край тренировъчното игрище в комплекса „Етихад Кампус“, от които кънти музика почти непрекъснато по време на тренировъчните сесии. От брандираните клубни високоговорители звучат електронни танцувални парчета, докато играчите на Сити излизат за тренировка. Когато Мареска иска да предаде по-сложни тактически указания по време на заниманието, музиката бива намалявана или спирана за момент. 46-годишният специалист е твърдо убеден в силата на влиянието на музиката в спорта за високи спортни постижения. Той се стреми да изгради сплотеност в отбора, докато утвърждава собствения си стил.
„Това е нещо, което прилагах в Лестър и Челси, а сега го имплементирам и тук“, сподели Мареска по време на пресконференция преди победата на отбора му с 2:0 над Порто в Шампионската лига. „Има дни, в които играчите са по-щастливи с музика и работят по-добре. Самите играчи избират песните. Целта е просто да се създаде по-добра атмосфера за тях“, добавя още италианецът.
Мареска подхожда нестандартно, макар и други треньори във Висшата лига да са опитвали нещо подобно. През миналия сезон, докато водеше Бърнли, Скот Паркър също пускаше музика по време на загрявката и упражненията с топка – и подобно на италианеца, неговият щаб спираше музиката за тактическите разбори. Не става въпрос само за настроението. Съществуват научни доказателства, подкрепящи идеята, че музиката оказва положително влияние върху спортните резултати. През 2013 година учени от Института по спортни науки към Университета в германския град Хановер провеждат проучване, което показва как футболистите подобряват играта си, когато слушат музика с определен ритъм посредством слушалки. Изследователите сформираха два отбора от по петима играчи, които да изиграят три мача помежду си с продължителност 10 минути всеки. В един от тях футболистите от едната група получиха безжични слушалки, през които им беше пускана динамична електронна музика с темпо 140 удара в минута. Играчите от другия отбор също използваха слушалки, но всеки от тях слушаше различни музикални парчета с разнообразен ритъм. В третия мач музикалният съпровод на групите беше разменен, като едната слушаше парчетата синхронно, а другият – асинхронно (в различно време и с различна скорост). За анализ на представянето на отборите бяха привлечени професионални футболни треньори, които оцениха играта по утвърдени критерии: честота и точност на подаванията, както и контрол над играта. Според „Гардиън“ резултатите са категорични – отборът, който е слушал синхронизирана музика, се е представил значително по-добре.
„Не знам дали Енцо Мареска прилага това в Сити, но в идеалния случай музиката се превръща в своеобразен код. Конкретни парчета могат да помогнат за създаването на дълбока, инстинктивна връзка с темпото на играта. Например, може да има различна музика за ситуации, в които отборът трябва да наваксва изоставане, да контролира мача или да се защитава. Тъй като е кодирана чрез музика, информацията се извиква по-лесно от паметта на играчите в разгара на мача, отколкото, да речем, чрез устни инструкции. Могат да се изградят асоциации между музиката и състоянието на играта“, казва Мартин Пери, спортен психолог, известен като „треньор по увереност“.
Дори и да не става въпрос за толкова задълбочен подход, музиката по време на тренировка има и други предимства. Дани Донахи е консултант по психилогическа подготовка във втородизивионния Бърнли, а преди това е бил ръководител на медицинския щаб в Евертън и Астън Вила. Той отбелязва, че през миналия сезон играчите на „виненочервените“ са реагирали положително на музиката по време на тренировките.
Донахи посочва как други треньори, като мениджъра на Арсенал Микел Артета, са използвали музиката по различен начин. Испанецът се е опитал да подготви играчите си за ключов мач на „Анфийлд“, като е пускал „You’ll Never Walk Alone“ – своебразния химн на „червените“ фенове. „Микел направи това, за да се опита максимално да пресъздаде емоцията и хаоса от играта. Да подготви своите играчи за „врящия котел“, който ги очаква на „Анфийлд“, обобщава Донахи.
Целият текст – в новия брой на „Мач Телеграф“
