Левият бек на Испания Марк Кукурея даде обширно интервю за вестник „АС“ преди мача с Австрия. В него той говори за обстановката в лагера на Ла Роха, за отношенията си със селекционера Луис де ла Фуенте и бъдещата си кариера в Реал Мадрид.
- Прочетохме наскоро един цитат за Вас, който гласи следното: „Той не е нито бърз, нито силен. От всички измервания, които правим и събираме като база данни в различни машини, той не се вписва в нито едно от тях. С други думи, никога не бихте подписали с него. Но той е брилянтен футболист.“ Знаете ли кой каза това?
- Да. Мендилибар.
- Обяснете ни го тогава – какво точно притежава Кукурела, за да е специален?
- Ами, не знам, честно казано (усмихва се). Но е вярно, че в днешно време статистиката и подобни неща са много важни и може би аз съм играч, който не се откроява много в това отношение. Но щом ме имате в отбора, явно допринасям с много неща, които не са толкова очевидни. Говора за ежедневието, в тренировките. Предполагам, че в това се крие разковничето.
- Определено сте играч, който треньорите харесват, затова те гледат и отвъд цифрите. Един от тези треньори е Луис де ла Фуенте. Наскоро той каза, че ще си направи татуировка с Вас, ако спечели световното първенство. При него дебютирахте в отборите на Испания до 19 години, после до 21 години, на олимпийските игри... Какво е той за Вас?
- Да, той е много важен за мен. В крайна сметка се познаваме отдавна и той вече знае, че освен това, което мога да допринеса като играч, извън терена съм също важен човек за отбора. Мисля, че това го накара да ме избере в отбора си, най-вече за европейското първенство. И всичко мина много добре. Много съм щастлив, че съм тук. В крайна сметка имам много за какво да му благодаря, за възможността, която ми даде, защото може би друг треньор не би рискувал да ме вземе, тъй като никога не бях дотогава в националния отбор. Той ми се довери и аз съм щастлив за доверието, което ми гласува.
- Той споменава думата „група“. Всички говорят за нея. Оярсабал каза, че в този национален отбор можеш да се опреш на когото си поискаш и че това е група от хора, с които дори можеш да си поплачеш.
- Да, това е много важно, защото в крайна сметка прекарваме много време заедно и е вярно, че ако нямаше добра група, щеше да стане досадно. Защото има много моменти, в които нямаме какво да правим. Но виждам как всеки говори с всеки. Споделяме си. Когато бях в Англия, имах своята малката групичка и се разбирах добре със съотборниците си, но винаги виждах разлика, когато идвах в националния отбор. Да бъдем свързани, да се разбираме добре, да имаме едни и същи вкусове и идеи, е страхотно нещо. Това ни кара да се чувстваме комфортно. И това си личи на терена. Който и да играе, се опитва да даде най-доброто от себе си за съотборниците си и това позволява на отбора да постига големи неща.
- Луис де ла Фуенте каза, че не го прави, но че играчите четат и са много внимателни към това, което се публикува в медиите. И че го приемат много лично. Какви са впечатленията Ви от мненията на хората, особено в началото. Какво бихте казали на тези, които се съмняваха в началото на световното, твърдейки, че футболът на Испания не е така красив, както беше на европейското първенство?
- Мисля, че е нормално. Заслужихме тези високи очаквания, защото имахме две много добри години. По отношение на играта ни, наистина може би не сме на същото ниво, като на европейското. Може би плавността, с която действаме сега, не е същата. Това е вярно, но също така искам да кажа на всички, че предпочитам да не играя толкова плавно и да победя Уругвай с 1:0, отколкото да бяхме брилянтни и да загубим с 0:1. В крайна сметка мисля, че шампионските отбори трябва да овладеят всички аспекти на играта. Хубавото и положителното е, че всичко зависи от нас. Ако можем да намерим този ритъм и плавност, можем да бъдем неудържими. Но има и положителни неща. Не сме допуснали нито един гол и знаем как да се справяме в по-некомфортни ситуации. Трябва да продължим така, да подобрим това, което е необходимо, и мисля, че ще стигнем докрай и по най-добрия възможен начин.
- Треньорът поиска протекции за всички вас, гледайки това което стана срещу Уругвай. Как преживяхте този мач? Прекрачиха ли се някои граници?
- Е, всеки се опитва да стигне до едно и също него, но с различни прийоми. Знаехме, че те ще играят на живот и смърт в този мач, че ще дадат всичко от себе си. Преминаха границите на грубата игра, но смятам, че това беше по вина на съдията. След като той позволи тази тип игра, нещата излязоха извън контрол. Трябва да се поучим от всичко. Важното е, че не загубихме фокус, не загубихме главите си. Удържахме. Тогава знаехме и как да се борим. Гордея се с мача, който изиграхме. Не беше брилянтно, но има мачове, които трябва да спечелиш по този начин. Затова съм щастлив.
Цялото интервю четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
