0

М ихаил Антонио не помни как се е забил с колата си в дървото. Знае единствено, че е имало катастрофа.

„Когато полицаите са ме открили, съм бил заклещен между двете предни седалки“, спомня си той. „Казаха, че изглежда съм се опитвал да изпълзя по капака, но кракът ми е бил натрошен и неистовата болка ме е спряла“.

Първите снимки на смачканото ферари, катастрофирало в дъждовната декемврийска събота, бяха споделяни в социалните мрежи, а хората си задаваха въпроса дали Антонио изобщо ще оцелее. Инцидентът вкара играча на Уест Хем в болница за три седмици, последва дълго и мъчително възстановяване.

С днешна дата Антонио твърди, че ще се завърне и отново ще играе футбол на най-високо ниво, след като съдбата го е пощадила, когато е бил „почти мъртъв” и му е дала втори шанс за живот. 34-годишният играч си спомня за инцидента в ексклузивно интервю за ВВС.

Какво стана

Съботният ден на 7 декември започнал като съвсем обичаен за Антонио, който тренирал със своя Уест Хем за мача с Уулвс. Той си спомня, че онзи ден бил „дъждовен, ветровит и отвратителен”, а в новините имало предупреждения за наближаващата буря Дараг. Приятелката на Антонио го помолила да прехвърли пазарските чанти от едната кола в другата, но него го домързяло и решил вместо това да смени автомобила и да вземе ферарито.

„Задницата на колата поднасяше. Бях я купил преди три седмици и вече се замислях дали да не я върна“. На въпроса какво помни от самата катастрофа, той отговаря – „Нищо!“. „Това е странно, защото ми казаха, че съм бил в съзнание и даже съм говорил с всички - полицията, хората, с човека, който ме е открил. Кракът ми беше счупен и го шинираха на място. Всички смятаха, че това е станало във въздушната линейка, но заради бурята хеликоптерът изобщо не е успял да излети. Трябваше да ме откарат до болницата“.

Три седмици по-късно завели Антонио в автоморгата, за да види останките от автомобила, който ставал само за скрап. „Стомахът ме сви. Бях я виждал на снимки, но на живо беше 10 пъти по-зле. Колата беше смазана. Беше ми много тежко и осъзнах колко близо съм бил до смъртта“.

Контузията

Първото нещо, което си спомня, бил звънът на телефона в неделя. Обаждал се изплашен приятел – агентът му Майк Апиасън. В понеделник вече бил в състояние да пише съобщения и да надъхва съотборниците си за предстоящия мач с Уулвс, който те спечелили.

„Бях си счупил бедрената кост на четири места. Оперираха ме и ми поставиха специален пирон. Докторът каза да не стъпвам на счупения крак три месеца, които би трябвало да изтичат към настоящия момент, но може да се уверите, че вече мога да ходя. Смених доктора и вторият специалист ме посъветва да започвам постепенно да го натоварвам. Според прогнозите цялостното възстановяване ще отнеме около година“.

Антонио държи да опровергае слуховете, че бил пиян и надрусан. „Просто се връщах уморен от тренировка. Никога не съм взимал наркотици. Понякога си позволявам по някое питие, но тогава бях напълно трезвен и пробите, които взеха полицаите, го потвърждават“.

Футболистът признава, че е трябвало да се подложи на психотерапия преди инцидента, за да преодолее смъртта на баща си и развода с бившата съпруга. Сеансите му позволили да изплува от проблемите и да се наслади на триумфа на неговия Уест Хем с трофея от Лигата на конференциите през 2023 г.

Попитан как би се справил с последиците от катастрофата, ако преди това не се е бил положил на терапия за другите си проблеми, той отговаря: „Не знам дали щях да мога да го осъзная пълноценно. Вероятно щях да го заровя някъде в мен и да реагирам с гняв и агресия. След инцидента съм станал много емоционален, но така е по-добре, да изкарвам емоциите и да не задържам нищо вътре в мен. Терапията беше най-доброто нещо за мен“.

Застраховка

Феновете се питат ще играе ли отново Антонио. „Да, 100%“, отговаря той, но признава, че е имало момент, в който и самият той се съмнявал.

Преди две седмици физиотерапевтите му го попитали дали има застраховка за прекратяване на кариерата заради травма.

„Не мигнах цяла нощ“, казва с усмивка и поклаща глава. Пътят му към възстановяването ще бъде брутално пътуване, включващо безброй часове в залата, после идва ред на бегови упражнения. „Фокусиран съм и работя по шест дни в седмицата. Оставам позитивен в тази ситуация. Това е най-голямата травма, която съм имал в кариерата си. Но фактът, че вече изпреварвам графика на възстановяването с два до три месеца, ми дава увереност, че ще играя отново и знам, че когато играя, ще възвърна формата си. Бях един от най-бързите в Уест Хем. Така че тялото ми не беше тялото на 34-годишен преди инцидента. Все още мога да бъда бърз и да върша работа на терена“.

Когато Антонио отишъл да види смазаното си ферари, изтръпнал при мисълта, че е можело никога да не види как растат шестте му деца.

„Сега съм позитивен, защото осъзнавам, че получавам още един шанс за живот. Държахме децата далеч от случилото се. Най-големият ми син разбра и го прие много трудно. Той е на 13 и някакви хора му показали снимки. Тогава му позволих да дойде да ме види в болницата. Но по-малките така и не разбраха колко лошо е било положението. Ние някак си успяхме да ги предпазим“.

Бързи

Антонио се е зарекъл, че няма да кара бързи коли за известно време. „Винаги съм бил фен както на спортните автомобили, така и на старите класики. В момента използвам мерцедес, като брат ми е мой шофьор“. Признава обаче, че преди седмица успял да се пречупи и отново да седне зад волана. „Не си спомням инцидента, така че няма напрежение. Единственият проблем, който имам в момента, е, че се притеснявам, че дори при дребен инцидент ще има пак: „Ох, Михаил пак се размаза“.

По време на катастрофата мениджър на Уест Хем беше Хулен Лопетеги. По-късно испанецът беше уволнен и заменен от Греъм Потър. Първоначално Антонио се е притеснявал, че идва нов треньор, а той лежи тежко контузен.

„Беше ужасно за мен. Идва нов човек, а аз не бях там, за да покажа какво мога. И това, при положение че договорът ми изтича в края на сезона. Беше ми трудно, но осъзнах, че е по-добре да се фокусирам и да вървя напред стъпка по стъпка, защото, ако избързам с възстановяването, мога само да влоша нещата“.

Уест Хем финансираха рехабилитацията на Антонио, включително пътуване до Дубай, което включваше физиотерапия, почивка, възстановяване и медитация. Клубът помогна да се организират благотворителни инициативи за набиране на средства за спешните медици, участвали в спасяването му. Целият отбор загряваше с фланелки на нападателя, които впоследствие бяха продадени на търг. Антонио бе горещо аплодиран, когато успя да направи няколко крачки без патериците, за да стигне до терена в домакинския мач срещу Нюкасъл.

„Усетих любовта на феновете. Когато започнах да играя футбол, го правех като хоби и не подкрепях никакви отбори. Сега определено съм фен на Уест Хем. Това, което клубът направи за мен, подкрепата, която ми дадоха на и извън терена, с болниците и специалистите, беше невероятно. Благодаря на клуба, феновете, спешните медици, хората около мен“.

Сега, когато фенове го спират на улицата и питат дали ще се върне, той е категоричен: „Харесва ми, че хората си правят труда, за да дойдат и да ме попитат, така че няма да се уморя да повтаряме и ще кажа още 1000 пъти, че целта е да се върна и да бележа голове“.

Низаар Кинсала, ВВС

Михаил Антонио Уест Хем катастрофа