Испания вече е сред четирите най-добри отбора в света. За трети път в историята. Първият беше през 1950 г., когато „фуриите“ завършиха четвърти на световното първенство в Бразилия. Другият беше преди 16 години, когато голът на Иниеста запечата звездата на световните шампиони във вечността. Тази звезда, която търси своя спътник. Начинът, по който хората на Луис де ла Фуенте стигнаха до полуфиналите бе същият, както при достигането до четвъртфиналите - след драматичен гол, докато часовникът неумолимо тиктакаше към продълженията.
И главният герой отново беше същият - Микел Мерино, чудотворецът. Ако срещу Португалия голът му дойде от класен завършек, удар с вътрешната страна на крака покрай Диого Коща, срещу Белгия Мерино показа, че може да бъде звяр в наказателното поле. Наред с десетките си умения Микел притежава и способността да бъде клиничен в наказателното поле. Удар на Пау Кубарси беше лошо спасен от белгийския вратар Ламенс. И там се появи номер 6 на Испания, досущ като немски нападател от 80-те години, за да се нахвърли върху свободната топка и да я вкара в белгийската мрежа.
Мерино е вторият най-резултатен реализатор от ерата на Де ла Фуенте със своите 12 гола, които е отбелязал за Испания. Но неговата колекция е от златни голове, кой от кой по ценен. Попадението в Лос Анджелис дори надминава онова, което той отбеляза в Щутгарт срещу Германия, за да изпрати Испания на полуфиналите на последното европейско първенство.
В тази колекция се появява и голът срещу португалците в Далас. Там и попадението в Ротердам на четвъртфиналите на Лигата на нациите, също в 90-ата минута, което спаси Испания от поражение.
Мерино няма как да не върне спомена за Давид Вия от 2010 г. Само че на Микел му трябва много по-малко време, за да вкара. Срещу Португалия му трябваха пет минути. Срещу Белгия – минута и половина. Игра осем минути в последните два мача - достатъчно време, за да се превърне в национален герой. Кой не би искал да бъде Микел Мерино днес? Резерва, която няма да прави гримаси и няма да се оплаква, когато Де ла Фуенте отново го остави на пейката срещу Франция. Но той ще влезе в игра в 89-ата минута и – да се надяваме – ще изведе Испания до големия финал в Ню Джърси.
Фабиан Руис беше изненадващото включване в стартовия състав на Испания срещу Белгия и той изигра фантастичен мач, макар и кратък. Де ла Фуенте го замени в 55-ата минута, промяна, планирана още преди началото на двубоя. Защото присъствието на Педри на пейката носи голяма тежест. Треньорът беше смел да пусне Фабиан в стартовия състав, но той му отговори с гол и повече от забележително представяне. Той се справи със ситуацията и свърши мръсната работа, за да може Педри да влезе в игра при вече уморени Ванакен и Раскин.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
