Когато Лука Модрич за пръв път се изправи срещу Англия, все още премиер беше Тони Блейър, Арсенал тъкмо се беше преместил от „Хайбъри“ на „Емирейтс“, Италия беше световен шампион, а Пеп Гуардиола прекрати кариерата си на футболист. Тогава тепърва навлизаха социалните мрежи. Тогава хърватинът изигра цял мач, а отборът му победи с 2:0. Това беше 11-ият му мач с националната фланелка. Дебютът му бе по-рано същата година срещу Лео Меси, който пък вкара първия си гол за Аржентина.
Така настъпи ерата на Модрич без никой да го осъзнава. Младокът все още не беше сред водещите футболисти на „шахматистите“. Победата над Англия беляза началото на процеса по трансформация на Хърватия, само за да се превърне този отбор в един от най-успешните в света. Наистина е ера, защото няма поколение и Модрич е константа в този период. Играчи идваха и си отиваха, но той беше постоянно част от състава. Той е като пътешественик във времето, който свързва различни поколения футболисти, противопоставяйки се на линейната природа на времето.
В един момент никой не можеше да каже точно какво е било, защото нещата продължаваха да се променят. Той изгради отбора сам. Не само със своите лидерски качества, но и със своя манталитет. В последните си две участия на световни първенства Хърватия продължаваше напред в елиминационната фаза, без да побеждава свой опонент в редовните 90 минути. И на двата мондиала „шахматистите“ загубиха от бъдещите шампиони, като влязоха в Топ 4.
Англия изигра важна роля в изграждането на отбора в тази ера. След първия им мач през октомври 2006 година двата отбора са се срещали 8 пъти. Имало е победи, загуби и равенства, а Модрич е пропуснал само 1 от тях заради травма. Това е загубата с 1:5 от възпитаниците на Фабио Капело през 2009 година.
Това се случи само година след сюреалистичния мач на „Уембли“, който шокира Англия. Хърватия вече си беше осигурила класиране на Евро 2008 и нямаше за какво да играе, докато англичаните имаха нужда от точка, за да сторят същото. Водените от Славен Билич гости обаче победиха с 3:2 с гол на Младен Петрич. Тази среща даде необходимата психологическа увереност и самочувствие на този състав на „шахматистите“.
