Н а 41 години Филипе Луиш направи летящ старт в треньорството. В рамките на година и половина (от 30 септември 2024 г. до 3 март 2026 г.) той на практика спечели всичко с Фламенго – титлата на Бразилия и Копа Либертадорес (южноамериканската версия на Шампионската лига). От началото на юли Луиш води Монако – първият съперник на ЦСКА в основната фаза на Лигата на конференциите. Дотук престоят му в Княжеството върви по мед и масло – нито една загуба в официален мач и първо място в класирането на френската Лига 1. Тимът ще срещне ЦСКА през октомври, а любопитното е, че в интервю за "Екип" Луиш призна, че Монако ще влезе в най-добрата си форма през ноември.
- Вярно ли е, че сте запалил по футбола, след като чичо ви е подарил портфейл на Фламенго, когато сте бил на 7 години?
- Да кажем, че затова станах от Фламенго, но и без чичо аз играех футбол по цял ден. За сметка на това мачовете по телевизията не ме привличаха.
- Като футболист започвате през 2003 г. във Фигейрензе. Що за играч бяхте тогава.
- В началото се занимавах само с футзал. Не бях най-добрият в отбора, но бях много активен. Когато станах на 14 години, татко ми каза, че ако искам един да играя за Фламенго ,трябва да започна с класически футбол с 11 човека. Стана така, че Фигейрензе имаха мач в нашия град (б.р. Харагуа до Сул в щата Санта Катарина), но им липсваха няколко човека. Аз попълних бройката, те ме харесаха и ме взеха, но в началото бе трудно.
- В какъв смисъл?
- По принцип за повече бразилци, подобна стъпка би била плюс в социален план. Обикновено те идват от бедните региони на страната и футболът им позволява да подобрят стандарта си на живот. Но аз си имах всичко в къщи. Татко не бе богаташ, но живеехме нормално, а училището ми бе добро. За сметка на това във Фигейрензе понякога нямаше какво да се яде. Младежката им секция от 30 души бе натикана в тесни помещения. Това ми отвори очите за много неща.
- Вярно ли е, че сте бил много педантичен още като футболист и постоянно сте задавал въпроси на треньорите?
- Да, наистина бях много любопитен. Питах за всичко, независимо дали става въпрос за видеообзор или за някакви ежедневни неща. За да ме накарат да направя нещо, треньорите първо трябваше да ме убедят, че си заслужава. Още съм така.
- Тоест, и като треньор?
- Аз задавам посоката на футболистите, но не влияя на решенията им. Искам те да избират какво да правят с топката в конкретната ситуация, но да го правят координирано, за да са по-ефикасни.
- Известно е, че сте голям любител на шаха. Да разбирам ли, че за вас тактиката е централен въпрос?
- Във футбола позиционирането е от значение, детайлите също, но характеристиките на играчите са далеч по-важни. Не съм от треньорите, които обичат резките промени от един мач към друг. Прекалено много тактика може да обърка футболистите. Затова само им показвам някои специфични детайли. После на терена, решават те.
- Изглежда играчите оценяват това, поне във Фламенго.....
- Дори когато им говоря, съм открит за диалог?
- Но също така ги поставяте под напрежение.....
- Така ги виждам нещата. Ако се отпуснат дори малко, победният дух отива по дяволите. Вижте как се срина футболист от световна класа като Роналдиньо. Футболът върви бързо и не чака никога.
- Затова ли се карахте миналата година на Педро – звездата на Фламенго?
- На тренировка не може да се пазариш и да скатаваш. Това не е място за шеги, а за работа.
- Но понякога оставате впечатление, че прекалявате с хвалбите, както с Ламин Камара след мача в първия кръг срещу Льо Авър....
- Давам си сметка, че това е моя слабост. Понякога съм прекалено директен. Но наистина за 20 години във футбола, не бях виждал човек да тича в продължение на 90 минути, без да усети и сянка на умора. Камара е олицетворение на футбола.
- Както и той, целият отбор пресира много. Но ще може ли Монако да го прави, със същия интензитет в хода на целия сезон.
- Да, сигурен съм. Имайте предвид, че все още не сме стигнали нивото, което искам. Знам, че е много. Понякога отборът изглежда уморен, но с времето телата на играчите ще се адаптират. И те ще тичат повече през ноември и декември, поне така се надявам.
- В Бразилия казват, че сме постигнали успехите си с Фламенго, съчетавайки европейката твърдост с фантазията на местните. Така ли е наистина?
- Според мен, разковничето е, че се придържахме към един и същ модел, независимо от текущите резултати. Това не значи, че не трябва да се адаптирате съм контекста, но базовият принцип си остава основен.
- Във Фламенго работихте с опитен отбор и играехте в защита с трима, но в Монако, където възрастта е доста по-ниска не е така. Защо?
- Вече казах, че всичко зависи от футболистите, с които разполагате. В Монако съм преценил, че 4-4-2 е оптималната постройка. Но и това не е решаващото. Най-важното е да оказваме максимален натиск на противника с пресата и да си връщаме топката веднага щом я загубим.
- Като футболист сте работил с треньори като Диего Симеоне, Жозе Моуриньо и Жорже Жезуш. Кой ви повлия най-много?
- Диего Симеоне ме направи треньор. Той промени манталитета ми и визията ми за футбола. Заимствал съм определени неща от Пеп Гуардиола, Унай Емери и Луис Енрике, който за мен е №1 в момента в занаята, но като цяло имам собствен подход.
Цялото интервю – в новия брой на „Мач Телеграф“
