Може ли този тим на Мароко да сложи край на 50-годишната прокоба на Купата на Африка. Единствената титла на „атласките лъвове“ е от 1976 година, a вторият финал е през 2004 година, който бе загубен от Тунис с 1:2.
Днес Мароко ще излезе в едва третия си финал, като съперник е Сенегал, който пък е считан от мнозина за най-силния на турнира. И все пак феновете се готвят за шампионски парад в столицата Рабат в понеделник, а тяхната увереност донякъде е оправдана.„
Да си домакин на финали на голямо първенство е нож с две остриета. От една страна, имаш на своя страна феновете, но от друга това може да доведе и допълнителен натиск. В случая по-важна за Мароко е чисто спортно-техническата класа. И тя определено дава надежда за триумф. Този тим стигна до полуфиналите на Мондиал 2022 и така пренаписа историята на африканския футбол, а наскоро селекцията до 20 години стана световен шампион след победа над Аржентина във финала.
Тези тенденции ясно показват възходът на мароканския футбол, а селекционерът Реграги със сигурност е доволен.
Той обаче познава отлично и другата страна на монетата. При последния финал на Мароко през 2004 година той бе на 28 и бе част от тима, който падна от Тунис. И явно добре знае, че трофеи се печелят със здрави защити и раздаване. Точно това предлага и неговият тим в момента.
В полуфинала срещу Нигерия заради контузии не играха опитният централен защитник Ромен Саис и диригентът в средата на терена Азедин Унахи. Нигериецът Бруно Ониемаечи пък успя да неутрализира тотално голмайсторът на турнира до този момент Брахим Диас и въпреки това Мароко намери начин да продължи напред след дузпи.
За справка – до този полуфинал „Суперорлите“ бяха вкарали цели 14 гола в 5 мача, но звездите на тима Виктор Осимен и Адемола Лукман въобще не се проявиха в сряда. За 120 минути Нигерия отправи само 2 удара, като един беше точен, а докосванията в наказателното поле на Мароко бяха едва 11.
Тези числа само показват колко солидна е играта в защита на „атласките лъвове“, които са допуснали само 1 гол в 6 мача досега, при това от дузпа срещу Мали. Това игрово поведение на Мароко е наистина странно с оглед на отличните атакуващи футболисти, които са на разположение на Реграги.
Има и още нещо. Домакините на турнира се наслаждават и на чудесни за тях съдийски решения. За тях директно говори десният бек на Нигерия Брайт Осаи-Самюъел, който определи съдийството на ганаеца Даниел Лариуея като шокиращо. Още по-дискусионно бе това в 1/4-финала срещу Камерун (2:0), когато имаше за мнозина чиста дузпа за фаул на Масина срещу Брайъм Мбемо.
Изглежда, че звездите се нареждат правилно за Мароко след 50-годишно чакане. Налице са всички предпоставки за триумф - феноменално силна защита, работлива халфова линия, опасна атака, домакинска подкрепа и съдийска благосклонност. Към тях трябва да се добави и един много важен детайл – аут за Сенегал са талисманът Калиду Кулибали и Хабин Диара, които са наказани. Тяхната липса наистина може да наклони везните до голяма степен в полза на Мароко, а в добавка и нападателят Николас Джаксън не е на нивото на неговия партньор в атака Виктор Осимен.
Определено, всичко сочи марокански триумф утре, освен ако Садио Мане и компания нямат други идеи.
