П редсезонната подготовка обикновено е свързана с тежки тренировки, трупане на физическа форма и интегриране на новите попълнения. Някои от отборите в английската Women's Super League 2 обаче решиха да разнообразят лятото с далеч по-нестандартни занимания. Новият сезон започва на 4 септември, а наред с тренировките клубовете използваха различни начини да изградят по-силни отношения между футболистките. Резултатът – бързи срещи, преследвания из горите, спускане по водопади и дори среща с предполагаема акула.
„Бързи срещи“ в Нотингам
Нотингам Форест проведе част от подготовката си в Канада. В един от почивните дни футболистките посетиха център за диви животни, но далеч по-интересна се оказа идеята на мениджъра Том Малинсън. Той организира своеобразни „бързи срещи“ между съотборничките, чиято цел била новите попълнения да се интегрират по-бързо.
Футболистките били разделени по двойки и трябвало да разкажат какво ценят една в друга и кои са най-силните качества, които партньорката им носи на отбора. След това двойките се сменяли. „Беше наистина мило, защото всеки път имахме различен партньор. Въпросите бяха от типа: „Какво носи твоята партньорка на отбора?“. Това накара хората да се почувстват ценени“, разказа капитанът на Форест Джорджия Броъм.
Една от новите футболистки, която е шведка и живее далеч от дома си, дори казала на Броъм, че чувства сякаш е открила сестра в нейно лице.
Шефилд Юнайтед игра на „преследвани“
В Шефилд Юнайтед подходили по съвсем различен начин. Отборът прекарал ден в игра на „Hunted“, вдъхновена от популярното британско телевизионно предаване. Футболистките били отведени в района Пийк Дистрикт, където трябвало да работят заедно и да избягват хората, които ги преследват.
„Не съм напълно сигурна какво точно се случваше! Просто тичахме една след друга из гората“, пошегува се футболистката на Шефилд Юнайтед Джой Ралф. Целта на упражнението била играчите да комуникират и да взимат решения заедно под напрежение, макар за самите участнички то да се превърнало преди всичко в забавно преживяване.
Акула? Не, делфини
Новото попълнение на Съндърланд Фран Стенсън пък получи интересен първи урок за живота в североизточната част на Англия. Вратарката, която пристигна от Саутхемптън през лятото, разглеждала крайбрежието заедно със свои съотборнички, когато забелязала голяма перка във водата. Първата ѝ мисъл била, че вижда акула.
„Казах си: „Не, правилно ли виждам?“. Имаше много фотографи, а аз видях по-голяма перка и реших, че е акула“, разказа Стенсън. Мъж наблизо я насочил отново към морето и тогава тя разбрала, че всъщност става дума за група играещи делфини. „Това беше още в един от първите ми дни тук“, добави вратарката.
В Уулвърхемптън очаквали военен лагер
Подготовката на Уулвърхемптън също не минала по традиционния начин. Отборът заминал за Лейк Дистрикт, а част от футболистките предварително били сериозно притеснени от това, което ги очаква. Причината – техният треньор има минало в Кралските военновъздушни сили на Великобритания.
„Имаше слухове дали няма да се наложи да си слагаме кал по лицата, защото нашият треньор е бил в RAF. Всички се притесняваха, че ще бъде нещо като военен лагер“, разказа вратарката Емили Орман. В крайна сметка футболистките не били изпратени на военно обучение, но програмата определено не била лека. Те се спускали с въжета по водопад, преминали през различни физически упражнения и завършили деня около лагерен огън.
„Някои хора обаче се притесняваха най-вече за рутината си за грижа за кожата“, пошегува се Орман.
От футбола към документалното кино
Подготовката дала възможност на футболистките да отделят време и на интересите си извън терена. Орман, която играе в Уулвърхемптън под наем от Лондон Сити Лайънесис, призна, че напоследък се е запалила по видеоигрите. Виновникът бил нейният приятел, който ѝ подарил нов компютър.
Вратарката обаче има и далеч по-сериозна страст – създаването на документални филми. Интересът ѝ към медиите се засилил през миналия сезон, когато контузия на китката я извадила от игра. Докато се възстановявала, Орман работила като коментатор и започнала да изследва различните възможности за кариера пред камера.
Тя вече е създала собствен YouTube канал, където снима и монтира видеоблогове, а голямата ѝ амбиция е един ден да прави документални филми за жените в спорта. „Обичам Луис Теру и Стейси Дули. Искам да научавам повече за хората. Мисля, че затова ми хареса и коментирането – харесва ми контекстът. Футболът също ти позволява да работиш с толкова много различни хора от различни държави“, обясни Орман.
Така в WSL 2 показаха, че предсезонната подготовка не се изчерпва само с километри бягане и часове във фитнеса. Понякога едно преследване из гората, „бърза среща“ със съотборничка или спускане по водопад може да се окаже също толкова важно за изграждането на един отбор.
