Ш вейцарците приеха това толкова зле, че са готови да поискат 100 000 евро обратно, като компенсация за безплодната инвестиция в тренировките му. Рома пък се съмнява дали лятната им оценка е била правилна. Не толкова идеята да го изпратят в Каляри, колкото факта че не застраховаха с клауза за обратно откупуване. Това обстоятелство, предвид неговото развитие, вече привлече вниманието на три големи клуба: Интер, Ювентус и Милан. Италия, от друга страна, му се наслаждава, готви се да го прегърне. Алесандро Романо вече може да си представи вниманието на „Олимпико“, на което се е радвал само за няколко минути като млад халф, идващ от Примавера, и се гмурка в морето от мечти като водолаза.
„Всичко се случи толкова бързо, все още не мога да разбера дали наистина се случи“, призна той пред RAI. „Работих толкова усилено, за да заслужа шанс в големите лиги, но никога не съм си представял, че Серия А и националният отбор ще дойдат толкова скоро“.
ИЗБОРЪТ
Избран да започне като титулярен халф тази вечер срещу Белгия, той ще бъде вторият футболист, роден през 2006 г., който ще носи фланелката на „адзурите“, с изключение на експерименталната повиквателна на Силвио Балдини миналата година. Първият беше Симоне Пафунди през 2022 г., отново под ръководството на Роберто Манчини. Кой знае дали е съвпадение. „Невероятно е“, обяснява Романо. „Гледах треньора по телевизията като дете, докато печелеше европейското първенство, а сега мога да говоря с него; имам телефонния му номер. Вълнуващо е.“ Но първият, който се свърза с него, беше Клаудио Раниери, сегашният технически директор на Италия, който се запозна с него, докато работеше в Тригория (базата на Рома), първо като треньор, а след това като мениджър. След като беше готов да обсъди смяната на националността, след времето си в швейцарските младежки формации. Манчини отиде да гледа Романо да играе в Парма, където той отбеляза първия си гол в Серия А. „Говорих със семейството си“, обяснява Алесандро, „и взех искрено решение. Пътят ми трябваше да е с Италия, така се чувствах. Но това не беше решение срещу Швейцария, страна, на която съм много благодарен: живеейки там, израснах като личност и научих пет езика. Именно желанието ми за Италия ме убеди.“
ОПИТ
Селекционерът на Швейцария Мурат Якин се опита да предприеме контратака, като отлетя за Каляри, за да присъства на мача срещу Интер в края на август. Той му гарантира важна роля като наследник на Гранит Джака в халфовата линия. Но Романо вече беше дал дума си на Италианската футболна федерация и я спази. Това определено бе риск, тъй като правилата на ФИФА позволяват само една смяна на националността през цялата кариера, а в Швейцария пътят му щеше да бъде по-сигурен.
СЪЖАЛЕНИЯ
Междувременно сравненията вече са многобройни. Някои го виждат като по-добрия Кевин Стротман, други, като Фратези, твърдят, че прилича на Неманя Матич. Но самият Романо посочва само един истински пример за подражание - Родри. Сега той изглежда далеч, утре ще видим. Странно е обаче, че клуб като Рома, традиционно фокусиран върху местни момчета, би позволил на такъв талант да се изплъзне. Той не таи злоба или поне не го показва: „Това беше решение на клуба и треньора. Не бях разочарован, всъщност съм щастлив в Каляри. Ясно е, че това беше моят път.“
Целият текст – в новия брой на „Мач Телеграф“
