Л уис де ла Фуенте отбеляза своя 50-и мач като селекционер на Испания с победа с 3:2 над Англия на „Уембли“. За човек, който не обича да привлича излишно внимание, постиженията му дотук начело на Ла Роха само се множат, като отборът му е записал едва 1 загуба в последните 2 години. Ключът към забележителния успех на Де ла Фуенте се крие в стабилността. 65-годишният специалист е работил с много от играчите в състава още в юношеските и младежките формации на „фуриите“ като Родри, Дани Олмо и Марк Кукурея, като е доказал, че формулата с постепенния и плавен преход от младежките формации на играчи към мъжкия отбор дава резултат. В основата на тази стилова промяна стои още едно име, което рядко попада в центъра на вниманието. Това е Алекс Баена от Атлетико Мадрид. През първите 55 минути Де ла Фуенте заложи на осем от единадесетте играчи, започнали финала на Евро 2024 в Берлин, в това число и на бързите крила Ламин Ямал и Нико Уилямс, които действаха като типични крила – технически надарени и перфектни при играта „1 на 1“, но и отличен избор при контри. Влизането на Баена след час игра обаче преобрази Испания, правейки я да прилича повече на отбора, спечелил световното първенство през миналото лято.
Той добави още острота в последната третина в нападението на Испания, а способността му да действа с топката в гъстонаселени пространства помогна на тима му при контрола над топката. Баена отбеляза изравнителния гол и асистира за победното попадение в рамките на 20 минути след появата си на терена. Освен впечатляващото си присъствие в атака, той помогна на отбора и в структурен план благодарение на склонността си да се прибира навътре от левия фланг и най-вече заради действията си без топка. Именно уникалната интерпретация на ролята на крилото е това, което наистина кара испанския отбор да функционира ефективно. През първото полувреме Испания създаде няколко добри голови положения, но пробойните в дефанзивната част на отбора и неособено активната ангажираност на Ямал и Уилямс в защита често оставяха отбора уязвим по фланговете, когато Англия владееше топката. Знаейки, че е малко вероятно крилата да се връщат в защита при всяка атака на съперника, Тухел инструктира крайните си защитници да се изнасят напред при продължително владеене на топката. Това често поставяше преките им опоненти – Марк Пубил и Кукурея – в ситуация, в която трябваше да се справят с двама играчи едновременно, което пък отваряше възможност за пренасяне на играта в свободно пространство, от което Англия можеше да се възползва.
Макар че както Уилямс, така и Ямал могат да внесат вълнение и светкавична скорост при контраатака, присъствието и на двамата в състава прави Испания уязвима в защита. В това отношение играч с профила на Баена – борбен и трудолюбив без топка, готов да преследва противниковите крайни защитници и крила дълбоко в собствената си половина – помага за укрепване на дефанзивната структура на „фуриите“. От решаващо значение е, че уменията му с топката гарантират, че отборът на Де ла Фуенте не губи нищо от атакуващата си мощ, докато същевременно печели структурна стабилност в играта без топка. Малко след като Баена влиза в игра, Испания се опитва да организира атака през центъра на терена. Въпреки че номиналната му позиция е по фланга, прави впечатление как 25-годишният футболист се е придвижил в свободно пространство в средата, помагайки на отбора си да струпа играчи между линиите. Това струпване на технични футболисти позволява на Испания да разиграва бързо топката, включвайки в игра футболисти като Ямал и Олмо и по този начин биват увеличавани шансовете за пробиване на защитата на съперника. Това също така улеснява прилагането на друга ключова тактика – скъсяване на дистанцията между играчите и възможност за по-остра контрапреса при загуба на владението. Баена остава опасен в такива ситуации. Неговото движение и способността му да доставя прорязващи защитата пасове добавят ново измерение към атаката на Испания. С други думи футболистът на „дюшекчиите“ умее еднакво добре, както да прецени кога да задържи топката и да промени темпото на игра в атака с пробив или извеждащ пас към съотборник, така и с движението си в защита да ограничи свободните пространства за съперника.
Още – в новия брой на „Мач Телеграф“
