П обедата на Арсенал с 1:0 срещу Ливърпул на „Анфийлд“ едва ли ще остане в историята като един от най-красивите мачове във Висшата лига. Всъщност двубоят беше доста точно отражение на съвременния английски футбол – 90 минути преса, единоборства, нарушения, блокирани удари и непрекъснати спорове, но с твърде малко моменти на истинско футболно вдъхновение. За разлика от други големи европейски дербита през уикенда, като равенството 2:2 между Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд или победата на Милан с 3:1 над Интер, сблъсъкът между два от основните претенденти за титлата в Англия не предложи особено много въображение и творчество. Именно затова единственият момент на истинска класа се открои толкова ярко. В 16-ата минута Кай Хаверц реализира победното попадение след великолепно подаване на Деклан Райс. На пръв поглед това беше поредната асистенция на английския национал, но внимателният анализ на ситуацията разкрива нещо далеч по-интересно. Райс не просто достави топката на своя съотборник. Той създаде цялата ситуация благодарение на движение, което доскоро почти не беше част от неговия арсенал. А това може да се окаже изключително важен детайл в развитието както на самия футболист, така и на целия отбор на Микел Артета.
Всичко започна, когато Арсенал спечели топката високо в половината на Ливърпул, близо до лявата странична линия. Вместо да остане в традиционната си зона в средата на терена, Райс веднага разпозна свободното пространство от противоположната страна. Англичанинът предприе дълъг диагонален спринт, премина зад гърба на Нони Мадуеке и се включи по десния фланг, като направи движение, типично за атакуващ краен защитник. Футболистите на Ливърпул не успяха да проследят включването му и той получи възможност да центрира необезпокояван. Последва остро ниско подаване през малкото наказателно поле, което намери Хаверц на идеалната позиция. Германецът нямаше особени затруднения да изпрати топката в мрежата. След срещата самият голмайстор беше категоричен, че основната заслуга за попадението принадлежи на неговия съотборник. „90 процента от гола са негови. Всички знаем колко добър е десният му крак, а днес той беше точно там, където трябваше. Страхотно включване и перфектно центриране“, заяви Хаверц пред Sky Sports. Думите му не бяха просто комплимент. Те показаха колко важна може да бъде новата роля на Райс за атакуващия потенциал на „артилеристите“.
Деклан Райс отдавна е известен със своя великолепен десен крак, но досега това качество се свързваше предимно с изпълнението на статични положения. Английският национал се превърна в един от най-опасните футболисти във Висшата лига при центрирания от корнери и преки свободни удари. Асистенцията срещу Ливърпул обаче беше съвсем различна. Тя дойде от движение, от десния фланг и след включване в свободно пространство, което му позволи да поднесе топката на Хаверц буквално на тепсия. Това е типът подаване, който футболните фенове дълги години свързваха с Кевин де Бройне и неговите великолепни центрирания с екипа на Манчестър Сити. Сравнението не е случайно. Райс все по-често е определян като един от най-добрите полузащитници в света заради способността си да изпълнява почти всяка задача на терена. Той умее да отнема топката, да организира атаките, да покрива огромен периметър, да печели единоборства и да задава темпото на играта. Но ако има един елемент, в който все още отстъпва на най-великите халфове, това е постоянният принос в атака от игрови ситуации. Именно върху този аспект очевидно е започнал да работи Микел Артета, а първите резултати вече са налице.
След победата на „Анфийлд“ Райс разкри, че още преди началото на сезона е провел много откровен разговор със своя мениджър. „Треньорът беше напълно честен с мен. Той все още смята, че мога да дам много повече за тази фланелка и за този клуб. Преди мача говорихме за включванията по фланговете, а с Кай обсъдихме колко агресивно трябва да атакува наказателното поле“, обясни английският национал. Тези думи подсказват, че асистенцията срещу Ливърпул не е плод на случайна импровизация, а на целенасочена тактическа подготовка. Артета иска неговият халф да използва по-често свободните пространства в противниковата половина и да се превърне в още по-сериозна заплаха за защитите. Самият факт, че Райс е обсъждал предварително с Хаверц движенията в наказателното поле, показва колко детайлно е бил подготвен този елемент от играта. Ако Арсенал успее да превърне подобни взаимодействия в постоянна част от атакуващия си футбол, отборът ще разполага с още един начин да преодолява добре организирани защити. А това може да се окаже решаващо в битката за титлата.
Статистиката също показва колко сериозна промяна настъпва в играта на Райс. След първите девет кръга той вече има пет асистенции във Висшата лига – повече от всеки друг футболист в първенството. Още по-впечатляващото е, че всичките са дошли от игрови ситуации, без нито една да е след изпълнение на статично положение. На пръв поглед това е изключително постижение, но по-задълбоченият анализ разкрива, че не всички голови подавания имат еднаква стойност. Две от тях са сравнително обикновени пасове към фланговете, след които Кай Хаверц се разписа срещу Челси, а Нони Мадуеке донесе победата над Нотингам Форест с рикоширал удар. Други две асистенции дойдоха след подавания към Бруно Гимараеш, който реализира с удари от границата на наказателното поле срещу Лийдс и Съндърланд. Срещу Ливърпул обаче Райс записа първата си наистина класическа асистенция през кампанията, при която с едно центриране създаде практически готова възможност за гол. Любопитното е, че още в началото на ноември той вече е изравнил общия си брой асистенции от целия минал сезон. Тогава завърши с пет, като три от тях бяха след статични положения. Разбира се, тези числа не отчитат всички негови центрирания от корнери и свободни удари, които са довели до попадения след отклоняване на топката или грешка на вратаря. Но тенденцията е очевидна – Райс започва да бъде много по-полезен и при създаването на положения от открита игра.
Най-съществената промяна обаче се крие в позиционирането му. През по-голямата част от престоя си в Арсенал английският национал действаше предимно в лявата част на халфовата линия, докато Мартин Йодегор поемаше основната отговорност за създаването на положения в дясната половина на терена. Когато играеше отляво, Райс често използваше отличната си техника, за да изпраща дълги подавания зад противниковата защита, най-вече към включващия се Букайо Сака. Това обаче ограничаваше възможностите му за опасни центрирания с десния крак. През настоящия сезон ситуацията постепенно започва да се променя. Данните показват, че една четвърт от докосванията на Райс в противниковата половина вече са в дясната част на игрището. През миналата кампания този дял е бил едва 13 процента. Разликата е цели 12 процентни пункта и представлява сериозно доказателство за промяна в тактическите му задачи. Артета очевидно се стреми да освобождава своя полузащитник за по-чести включвания вдясно, където той може да използва десния си крак за подавания към наказателното поле. Така Арсенал получава допълнителен източник на креативност, без да се налага да променя изцяло структурата на своята игра.
Интересното при Райс е, че въпреки огромната му класа все още няма окончателен отговор на въпроса коя е най-добрата му позиция. Той започна кариерата си в Уест Хем като централен защитник, след което постепенно се утвърди в халфовата линия. Дори тогава мнозина анализатори продължаваха да смятат, че в по-голям клуб може отново да бъде използван в отбраната. След трансфера си в Арсенал английският национал демонстрира изключителна универсалност. В определени двубои действаше като типичен дефанзивен полузащитник, натоварен основно със задачата да защитава пространството пред централните бранители. В други получаваше много повече свобода и изпълняваше ролята на халф, който покрива терена от едното наказателно поле до другото. През миналия сезон дори на два пъти беше използван като десен защитник. Подобна гъвкавост се наблюдаваше и в националния отбор на Англия по време на световното първенство през лятото. В зависимост от съперника Райс играеше ту по-напред от Елиът Андерсън, ту по-дълбоко, а понякога двамата действаха на една линия. При драматичната победа над ДР Конго на шестнайсетфиналите той дори трябваше да заеме позицията на десен бек при извънредни обстоятелства. Причината беше, че треньорският щаб го смяташе за по-сериозна атакуваща заплаха в тази зона в сравнение с Езри Конса и Джарел Куанса.
Разбира се, малко вероятно е Райс да се превърне в постоянен десен защитник, а и подобно решение би лишило Арсенал от голяма част от влиянието му в центъра на терена. Но неговите движения към десния фланг могат да се окажат следващата голяма стъпка в тактическата еволюция на „артилеристите“. Отборът на Артета отдавна разполага с една от най-добре организираните защити в Европа и с отлично изградена система за преса, но атакуващото му представяне все още преминава през периоди на непостоянство. Именно затова намирането на нови начини за създаване на голови положения е толкова важно. Райс притежава физическите качества да прави продължителни спринтове, интелигентността да разпознава свободните пространства и техническите способности да изпраща опасни центрирания. Комбинацията от тези три елемента може да го превърне в изключително трудно предвидим футболист за противниковите защити. Ако досега съперниците основно се притесняваха от неговите отнемания, пресирането и статичните положения, занапред ще трябва да следят и внезапните му включвания в атака.
Парадоксално е, че именно универсалността на Райс дълго време пречеше да бъде определена неговата най-силна роля. Когато един футболист е способен да върши толкова много неща на високо ниво, изкушението на треньорите е да го използват там, където отборът има най-голяма нужда. Артета обаче изглежда е намерил начин не просто да се възползва от качествата на своя полузащитник, а постепенно да разширява възможностите му. Асистенцията срещу Ливърпул може да изглежда като един-единствен момент на индивидуална класа в иначе неособено красив двубой, но значението ѝ вероятно е далеч по-голямо. Тя показа ново измерение в играта на Райс и загатна как Арсенал може да стане още по-опасен през сезон 2026/27. Английският национал вече е сред най-завършените полузащитници на планетата, а ако започне редовно да създава голове от подобни позиции, ще има още по-сериозни аргументи в спора за званието най-добър халф в света. Защото истински великите футболисти не са само тези, които умеят всичко. Те са тези, които продължават да намират нови начини да решават мачове, дори когато изглежда, че вече са достигнали върха на възможностите си.
