П оследните години като цяло бяха триумфални за Реал Мадрид. В рамките на 10 сезона Кралския клуб спечели 5 пъти Шампионската лига, добавяйки още три титли в Ла Лига. Този успех бе функция преди всичко на изключителното ниво на няколко футболисти. Проблемът е, че всички те без изключение са чужденци, а испанците все повече се превръщат в треторазредни статисти, когато върви кастингът за главните роли.
Рамос и Карвахал са последните мохикани
Ако погледнете назад към миналото през 80-те и 90-те години лесно ще отриете силни испански генерации в Реал. „Петорката на ястреба“ и отборът, който спечели 7-та и 8-та Шампионска лига в края на ХХ век са най-ярките примери, но има и други. Днес обаче ситуацията е коренно различна.
В момента на „Бернабеу“ имат само един футболист, роден на територията на Кралството, който редовно попада в стартовия състав. Става въпрос за Даниел Карвахал. В течение на много години преди това такъв бе Серхио Рамос, който държеше защитата и бе големият лидер на терена от 2005 г. до 2021 г. Но като изключим тях двамата и вратаря Икер Касияс в първата декада на новия век, други примери с подобна тежест няма.
Иско и Асенсио са лицето на проблема
Испанската болест, измъчваща Реал в последните години най-добре се илюстрира от Марко Асенсио и Иско Алкаркон. И двамата стартираха, генерирайки огромни очаквания, имаха очевиден талант, чувствително над средния, но така и не успяха да го развият и да се утвърдят като хора, способни да вадят кестените от огъня. Иско дълго време бе в граничната зона между титулярите и основните резерви, редовно получаващи минути, но в последните години, деградира до по същество остатъчен продукт. Асенсио тръгна от малко по-ниска база и в началото дори имаше прогрес. В определени моменти той дори присъстваше трайно в стартовия състав, но липсата на постоянство го закотви на пейката, преди да бъде окончателно зачеркнат в края на миналия сезон.
Цялата разработка четете в днешния брой на Мач Телеграф
