Мачовете от Световното първенство гарантират мястото на даден стадион във футболната история.
Години след онези паметни събития, когато възторжени фенове от всички краища на света изпълваха трибуните им, някои от някога емблематичните стадиони са били оставени да се рушат. От иновативните съоръжения, използвани на Световното първенство в Катар през 2022 г., до историческите стадиони, избрани за по-старите европейски издания на турнира, някои от някога бляскавите арени днес са само бледа сянка на предишната си слава. А след години може би ще гледаме по същия начин и на стадионите, останали след тазгодишното Световно първенство в Съединените щати, Канада и Мексико. Ще ви предложим 10 стадиона от Световни първенства, които времето сякаш е забравило.
Арена BRB Мане Гаринча (Бразилия 2014)
Изоставени стадиони
Този стадион с капацитет 72 000 места в бразилската столица Бразилия беше домакин на седем мача по време на южноамериканския футболен празник преди 12 години. А по времето на реконструкцията му през 2010 г., на стойност 250 милиона паунда, той беше вторият най-скъп футболен стадион в света. Това прави още по-тъжно обстоятелството, че след домакинството на мачове от турнира Копа Америка през 2021 г. съоръжението е било практически изоставено. Тъй като Бразилия няма водещ футболен клуб, стадионът – кръстен на бразилската футболна легенда Гаринча – остава без престижен постоянен ползвател. Днес стадион „Мане Гаринча“, чиято поддръжка струва около 1,5 милиона паунда годишно, се използва за различни случайни събития като фестивали на татуировките и хранителни изложения, а паркингът му е превърнат в автобусно депо.
Паркщадион (Германия 1974)
Изоставени стадиони
Старият стадион на „Шалке“ завинаги ще остане вписан в историята на Световните първенства. Преди повече от половин век в Гелзенкирхен той беше домакин на една от най-убедителните победи в историята на турнира, когато Югославия разгроми Заир с 9:0. Днес обаче стадионът с капацитет от 62 000 места е почти неузнаваем, след като основният му ползвател го напусна през 2001 г.
Седем години по-късно съоръжението беше частично разрушено, като остана само една трибуна до игрище, което днес се използва предимно от младежките и резервните отбори на „Шалке“. Зад една от вратите е изграден хотел, където феновете могат да отседнат и лесно да стигнат до далеч по-модерната и бляскава „Фелтинс Арена“.
Стадио Сант'Елия (Италия 1990)
Изоставени стадиони
Този исторически стадион в Сардиния беше домакин на трите мача на Англия в груповата фаза на Световното първенство в Италия през 1990 г. Но от 2017 г. насам съоръжението е оставено да се руши, след като неговият основен ползвател – клубът от Серия А „Каляри“ – беше принуден да се премести на значително по-малкия стадион „Унипол Домус“. „Стадио Сант'Елия“ беше обявен за неподходящ за големи тълпи и твърде скъп за реновиране, което доведе до изоставянето му. Днес той е осеян с ръжда, разрушени конструкции и обрасла растителност, а вече се работи по планове за събарянето му и изграждането на нов стадион с капацитет 30 000 места.
Стадион 974 (Катар 2022)
Изоставени стадиони
Това сравнително ново съоръжение все още е в добро състояние, но амбициозните планове на неговите създатели все още са далеч от реализация. Той носи името „974“, защото е построен като „символ на устойчивостта“ от 974 транспортни контейнера. Първоначалният замисъл беше стадионът да бъде напълно разглобен след Световното първенство и изпратен в бъдеща държава домакин на турнира, където да бъде използван отново. Но повече от три години след края на шампионата Стадион 974 все още е почти изцяло запазен. Той е приемал отделни събития като Купата на арабските нации на ФИФА, Междуконтиненталната купа и Трофея на шампионите, но не е постоянен дом на нито един клуб. Затова въпросите около бъдещето му остават без ясен отговор.
Арена да Амазония (Бразилия 2014)
Изоставени стадиони
Запомнен като стадиона, на който Англия загуби откриващия си мач срещу Италия на Световното първенство през 2014 г., този спортен комплекс в Манаус се намира насред Амазонската джунгла. Отдалеченото му местоположение и екстремните климатични условия правят поддръжката му изключително скъпа. Самото му изграждане също не беше евтино – то струва около 217 милиона паунда. Трагично, трима работници загубиха живота си по време на строежа на този стадион с капацитет 43 000 места, който на практика беше построен специално за турнира. Днес обаче той се е превърнал във финансово бреме. В Манаус няма отбор от най-високото ниво на бразилския футбол, който да привлича публика, а някои мачове от по-ниските дивизии, провеждани на стадиона, събират по-малко от 1000 зрители. Според информации ръководството на стадиона вече го отдава и за сватбени тържества, за да покрива разходите по поддръжката му.
Стадион „Питър Мокаба“ (Южна Африка 2010)
Изоставени стадиони
Този стадион в Полокване – сравнително малък град с около 130 000 жители – стана известен със своя дизайн, наподобяващ баобабово дърво. Въпреки впечатляващия си външен вид, съоръжението остава силно недоизползвано, откакто единственото Световно първенство, провеждано на африканска земя, приключи преди 16 години. Първоначалният проект предвиждал покрив над четирите трибуни, но строителите успели да завършат покритието само на една от тях преди началото на турнира. Останалите три трибуни и до днес остават недовършени. Фактът, че стадион „Питър Мокаба“ няма постоянен наемател или домакински отбор, означава, че през по-голямата част от времето той стои неизползван, въпреки че от време на време приема различни събития.
Понтиак Силвърдоум (Съединени щати 1994)
Изоставени стадиони
Този гигантски стадион с капацитет от 83 000 места беше най-големият стадион за мачове от NFL в Съединените щати до 2000 г., година преди да бъде напуснат от отбора на „Детройт Лайънс“. Само няколко години по-рано Силвърдоум беше домакин на четири мача от Световното първенство през 1994 г., проведени върху временен тревен терен на стойност 1 милион долара (около 730 000 паунда). Благодарение на своя покрив от напомпана мембранна конструкция той стана мястото на първия мач от Световно първенство, игран на закрито. До средата на първото десетилетие на XXI век обаче съоръжението вече беше в лошо състояние. През 2009 г. то беше продадено за едва 550 000 долара (около 400 000 паунда) – по-малко от 1% от първоначалната му строителна стойност. Въпреки първоначалните надежди за възраждане на стадиона, покривът му се срути през 2013 г., а четири години по-късно Силвърдоум беше напълно разрушен.
Стадио деле Алпи (Италия 1990)
Изоставени стадиони
Построен в Торино специално за Световното първенство в Италия през 1990 г., „Стадио деле Алпи“ се оказва по-скоро разочарование. Въпреки внушителния си капацитет от 69 000 места и факта, че приема пет мача, включително полуфинала между Англия и Западна Германия, стадионът не се радва на популярност сред феновете. Зрителите се оплаквали от лоша видимост, тъй като трибуните били разположени твърде далеч от терена заради лекоатлетическата писта около игрището. В резултат атмосферата по време на мачовете страдала сериозно, а клубовете „Торино“ и „Ювентус“ окончателно напуснали стадиона през 2006 г. Три години по-късно „Стадио деле Алпи“ беше напълно съборен.
Стадион „Мбомбела“ (Южна Африка 2010)
Изоставени стадиони
Още един впечатляващ архитектурен проект от Световното първенство в Южна Африка през 2010 г. се отличаваше с подпори на покрива във формата на жирафи. Стадионът беше домакин на четири мача от груповата фаза, но, както и други съоръжения в този списък, страда от факта, че е построен на не особено подходящо място. Град Мбомбела има население от около 60 000 души, което затруднява ръководството на стадиона в опитите му да повиши трайно ниската посещаемост. Съоръжението с капацитет 43 500 места все още приема от време на време футболни и ръгби срещи, но съществуват съмнения колко дълго ще остане финансово жизнеспособно. А от 2010 г. насам стадионът често е оставал неизползван и занемарен за продължителни периоди.
Стадион „Лусаил“ (Катар 2022)
Изоставени стадиони
Мястото, на което Франция и Аржентина изиграха своя епичен финал на Световното първенство преди малко повече от три години, не е точно изоставено, но изглежда малко вероятно някога да възвърне предишното си значение. Огромният стадион с капацитет 89 000 места продължава да приема отделни големи събития, като Междуконтиненталната купа през 2024 г. и Купата на арабските нации на ФИФА през 2025 г. Но спортното му използване е спорадично, тъй като няма постоянен наемател или клуб, който да го използва редовно. Освен това стадионът е на път да бъде променен до неузнаваемост. Според т.нар. „наследствен план“ за Лусаил капацитетът му ще бъде намален с повече от половината, а част от съоръжението ще бъде преустроена в училища, магазини, кафенета, здравни центрове и жилищни сгради. Така арената, която беше домакин на един от най-запомнящите се финали в историята на Световните първенства, вероятно ще загуби голяма част от първоначалния си облик и предназначение.
