Миналото лято те бяха световни шампиони. Сега отпаднаха от европейските турнири и рискуват дори да не се класират за Шампионската лига. Проблемите, които се натрупват в Челси, са невъзможни за пренебрегване – както на терена, така и извън него.
На терена Челси не се представя така, както някои биха очаквали след триумфа им на Световното клубно първенство. Ясно е, че зад кулисите е имало проблеми между Енцо Мареска и ръководството на клуба, но в последните си 10 мача той записа три победи, три равенства и четири загуби. Те замениха Мареска с Лиам Росенър след успеха му с партньорския клуб Страсбург. В последните си 10 мача той има четири победи, четири загуби и две равенства. Да, процентът на победите е по-добър, но когато се има предвид, че две от победите му са срещу отбори от по-ниски дивизии в турнира за Купата на Англия, а другата е срещу Уулвърхемптън, който е на дъното на класирането във Висшата лига, резултатите не изглеждат толкова добре. Загуби от ПСЖ и Нюкасъл са едно нещо. Но изпуснати точки срещу Лийдс и Бърнли е съвсем друго.
Това не е изцяло по вина на Росиниър. Трансферната политика на клуба от самото начало се смята за противоречива. За всеки Коул Палмър или Жоао Педро има по един Алехандро Гарначо или Лиъм Делап. Росиниър може да играе само с картите, които му раздават многобройните спортни директори на Челси. Има и проблем с дисциплината, който съпътстваше клуба през целия сезон.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
