П реди няколко години Промис Дейвид играе в третото ниво на естонския футбол и дори не вярва, че съобщението, което получава от белгийския Юнион Сен Жилоаз, е истинско. Днес 25-годишният нападател вече е футболист на Брайтън и направи дебюта си във Висшата лига при загубата с 3:4 от Челси на „Стамфорд Бридж“.
Пътят дотам обаче е всичко друго, но не и стандартен. „Помислих си, че е спам. Някаква измама. Когато играеш в третата дивизия на Естония, не очакваш да ти се обади отбор, който участва в Лига Европа“, разказва Дейвид. „Стягах си куфарите още по време на разговора“
По това време той е футболист на Ньоме Калю и често играе за втория отбор в третото ниво. После идва интересът на Юнион Сен Жилоаз. „И аз, и агентът ми видяхме съобщението и си казахме: „Не, това не е истинско“. После направихме разговор по Zoom и осъзнах: „По дяволите, наистина са те“.“ Белгийският клуб започнал да му представя проекта си, но Дейвид вече бил взел решение.
„Казах „да“ още преди да са започнали презентацията. Все едно си на интервю за работа, а вече си приел позицията. Докато те ми обясняваха разни неща, аз вече мислех как ще си събера багажа.“ Две седмици по-късно е в Белгия. Този трансфер променя кариерата му.
Футболен номад из Европа
Преди да стигне до Юнион, биографията на Дейвид прилича повече на пътуване с раница из Европа, отколкото на предварително начертан път към Висшата лига. Година и половина прекарва в третото ниво на Хърватия с Търнье.
Следват осем месеца в американската USL с Тълса, където практически не играе. После се мести в Малта и носи екипа на Валета както при младежите, така и при първия отбор. Следва Естония. „Просто обикалях Европа и се забавлявах, играейки футбол. Не мислех особено какво ще излезе от това. Не можех да се задържа дълго никъде. Просто събирах багажа и се местех.“
После идва Юнион. „Всъщност не аз намерих добро място. Доброто място намери мен. Там за първи път можех да тренирам като професионалист и да живея като професионалист. И от това излязоха хубави неща. А сега – бум, ето ме тук.“
41 гола и титла след 90 години
Юнион Сен Жилоаз бързо се оказва идеалната среда за развитието на нападателя. Дейвид записва 41 гола в 82 мача за белгийския клуб. От тях 23 са с десния крак, четири с левия, три с глава и осем от дузпи.
Още през първия си сезон той отбелязва 24 попадения и помага на Юнион да стане шампион на Белгия за първи път от 90 години. Това не е първият му впечатляващ голов период. Преди това в Естония той има 30 попадения в 44 шампионатни мача за първия отбор на Ньоме Калю.
За националния тим на Канада вече е реализирал четири гола в 14 участия. Головете постепенно превръщат неизвестния нападател в играч, способен да направи следващата голяма крачка.
Брайтън и сделка за 22 млн. паунда
През август Брайтън привлича Дейвид под наем за един сезон. В договора има задължителна опция за покупка на стойност 22 млн. паунда, ако бъдат изпълнени определени условия. Така играч, който допреди няколко години едва свързвал двата края, се озовава във Висшата лига.
Самият той обаче изглежда почти невъзмутим. „Същото нещо, просто различен ден. Същата игра, която играех преди четири години, просто на различен стадион и срещу различни съперници.“
Това спокойствие е една от най-отличителните му черти. „Играчите си приличат, но аз съм различен“ Дейвид е висок 196 сантиметра, но не иска да бъде възприеман само като типичен мощен централен нападател. „Надявам се да донеса голове. Мисля, че съм доста уникален футболист“, казва той.
Силните му страни са очевидни. Игра с гръб към вратата. Физическа мощ. Присъствие в наказателното поле. Въздушни двубои. И най-вече – усет къде ще попадне топката. „Мисля, че съм много добър в наказателното поле, когато трябва да намеря топката и да бъда в правилната зона в точния момент. Добре задържам топката. Харесва ми да играя с гръб срещу големите централни защитници и да помагам на отбора да напредва.“
Когато е попитан дали прилича на друг нападател, отговорът му е типично директен. „Гледам основно себе си. Всеки футболист е различен. Играчите могат да си приличат, но аз мисля, че съм различен.“
Трябва да замени Дани Уелбек
Предизвикателството в Брайтън обаче е сериозно. Дейвид пристига като заместник на Дани Уелбек, който бе водещият реализатор на отбора през миналия сезон с 13 шампионатни гола, преди да премине в Челси през август.
За канадеца това означава незабавни очаквания. Първите му впечатления от английския футбол също са ясни. „Просто е много по-интензивно. Има много повече бягане.“ Има ли разлика в тренировъчния процес при Фабиан Хюрцелер? „Същият модел, различна интензивност. Същата структура, различна интензивност.“
Световното първенство след операция
Дейвид вече е показал, че може да се адаптира бързо и в много по-тежки ситуации. През февруари претърпява операция на мускул в областта на бедрото и отсъства три месеца. Първият му мач след завръщането?
Световно първенство. И то в Канада. Нападателят се завръща при равенството 1:1 с Босна и Херцеговина в първия мач на домакините. След това влиза като резерва и отбелязва при загубата с 1:2 от Швейцария.
Участва още при победата с 1:0 над Южна Африка на 1/16-финалите и при отпадането след 0:3 срещу Мароко на осминафиналите. „Първият ти мач след три месеца е на Световното първенство в собствената ти страна. Но беше страхотно изживяване“, казва той. „Преди едва свързвах двата края“
Най-голямата промяна се усеща от семейството му. Преди години Дейвид просто се опитвал да намери следващия си клуб и следващата възможност. „Едва свързвах двата края“, признава нападателят.
Днес е национал на Канада, участник на Световно първенство и футболист от най-гледаното първенство в света. „Семейството ми е много щастливо от всичко, което се случва. От това, че успях да стигна до националния отбор, да играя в големи турнири, на Световното. Просто се наслаждават на пътуването.“ Същото прави и той. Промис Дейвид никога не е имал идеално начертана кариера. Нямало е голяма академия. Нямало е огромен трансфер на 18 години. Нямало е сигурен път към върха.
Имало е Хърватия, САЩ, Малта, Естония и Белгия. Много куфари и още повече голове. А накрая – Висшата лига. И ако се съди по думите му, за Промис Дейвид това е просто следващият стадион.
