Само преди два месеца Болоня изглеждаше като отбор, който е загубил своята идентичност, увереност и посока. След катастрофалното начало на сезона под ръководството на Доменико Тедеско, донесло едва една точка от първите четири кръга, „рособлу“ се намираха на 16-ото място в Серия А, а перспективите пред клуба изглеждаха все по-мрачни. Ръководството реши да предприеме бърза треньорска смяна и на 16 септември назначи Рафаеле Паладино. Решението се оказа повратна точка. Само седем шампионатни мача по-късно Болоня вече е част от първата осмица и отново гледа към местата, осигуряващи участие в европейските клубни турнири. Под ръководството на новия наставник отборът спечели 16 от възможни 21 точки, записа пет победи, едно равенство и само една загуба, а последните четири срещи завършиха с успехи. Това е представяне, което, ако се разглежда самостоятелно, отговаря на темпото на отбор, борещ се за участие в Шампионската лига. Най-интересното обаче не е самата статистика, а начинът, по който Паладино успя да постигне толкова впечатляващ обрат за изключително кратко време.
Промяната започна с пренареждането на тактическата структура. При Тедеско Болоня често изглеждаше объркана в позиционирането си, като футболистите бяха натоварени с множество дефанзивни задачи, а между отделните линии се отваряха сериозни пространства. В стремежа си да изпълняват сложните изисквания на германския специалист играчите постепенно загубиха свободата да вземат самостоятелни решения. Паладино предпочете да заложи на по-ясни принципи и постепенно наложи схема с трима централни защитници, която при владеене на топката най-често придобива формата 3-4-2-1. Това позволи на отбора да възстанови баланса между защитата и нападението, като същевременно осигури значително по-добро покритие на пространствата пред собственото наказателно поле. Особено важна роля в новата система получи опитният Матео Дармиан, който пристигна в Болоня като свободен агент. Неговата тактическа дисциплина и способността да разчита ситуациите се превърнаха в стабилизиращ фактор за тройката в отбрана. Присъствието му позволи на останалите защитници да действат по-смело и да участват активно в изграждането на атаките, без отборът да губи необходимата сигурност в задни позиции.
Още по-сериозна трансформация настъпи по двата фланга. При Паладино крайните защитници Нандо Дзортeа и Хуан Миранда получиха значително по-офанзивни функции и започнаха да действат като халф-бекове, които покриват огромен периметър от терена. Тяхната основна задача е да осигуряват широчина при изграждането на атаките и да принуждават противниковите защитници да напускат компактните си позиции. По този начин се освобождават пространства във вътрешните коридори, където могат да действат Федерико Бернардески, Рикардо Орсолини, Николо Камбиаги и Самуел Мбангула. Четиримата получиха значително повече свобода в офанзивната фаза, като вече не са задължени постоянно да стоят близо до страничната линия. Вместо това те редовно се придвижват към центъра, търсят комбинации между линиите и атакуват пространствата зад противниковата отбрана. При изнасянето на топката фланговите футболисти изграждат триъгълници с крайните централни защитници и атакуващите полузащитници, което позволява на Болоня много по-лесно да преодолява пресата. Резултатът е отбор, който разполага с повече варианти за продължаване на атаките и значително по-трудно може да бъде притиснат до тъчлинията.
Съществена промяна настъпи и в центъра на терена, където Паладино успя да превърне полузащитата от сравнително статична линия в динамичен механизъм, способен да контролира различните фази на играта. Основна роля в тази трансформация има партньорството между Люис Фъргюсън и Томазо Побега. Двамата действат на принципа на постоянното взаимодействие и взаимната застраховка, като редуват позициите и функциите си според развитието на атаката. Когато шотландският национал се връща по-назад, за да организира изнасянето на топката, неговият партньор получава свободата да се включва по-напред и да атакува свободните пространства. В други ситуации ролите се разменят, което затруднява противниковите полузащитници при персоналната опека. Фъргюсън е човекът, който осигурява тактически баланс, контролира ритъма и избира посоката на нападенията, докато Побега добавя физическа мощ, агресивност и присъствие във въздушните единоборства. Особено ценно е участието му в борбата за вторите топки и високото отнемане, които позволяват на Болоня да поддържа продължителен натиск върху противниковата защита.
Една от най-забележимите промени в стила на отбора е отказът от прекалено продължителното и често безрезултатно разиграване на топката. При Тедеско футболистите нерядко търсеха сигурното подаване и предпочитаха да запазят притежанието, дори когато се откриваше възможност за бърза атака. Паладино въведе значително по-вертикален подход, при който основната цел е топката да бъде придвижена възможно най-бързо към опасните пространства. Това не означава, че Болоня се е отказала от комбинационния футбол, а че всяко подаване вече трябва да има конкретна цел. Новият наставник настоява за по-високо темпо, по-голяма решителност при атакуването на противниковото наказателно поле и непрекъснати движения без топка. В нападение важна роля получи Йенс Одгор, който се превърна в своеобразен тактически ключ заради проблемите с контузии и адаптацията на останалите централни нападатели. Датчанинът често напуска най-предната позиция, връща се между линиите и увлича със себе си противниковите централни защитници. Така се отварят коридори за нахлуващите от втора позиция офанзивни халфове и халф-бекове. Тази постоянна размяна на роли прави нападението на Болоня значително по-непредвидимо и позволява на отбора да създава положения дори срещу добре организирани защити.
Тактическата революция обаче не се ограничава единствено до действията с топка. Паладино промени из основи и принципите на играта в защита, като заложи на агресивна персонална преса и незабавен контранатиск след загуба на притежанието. Идеята е противникът да не получава време за организиране на собствените си атаки, а футболистите на Болоня да се стремят да отнемат топката още в първите секунди след нейното изгубване. За постигането на необходимата интензивност треньорският щаб увеличи натоварванията в тренировъчния процес и обърна специално внимание на физическото състояние на играчите. Подобен стил изисква огромен разход на енергия, но резултатите показват, че футболистите постепенно се адаптират към новите изисквания. Отборът вече изглежда по-компактен, когато се защитава, и много по-агресивен в единоборствата. Особено важно е, че играчите знаят кога да атакуват високо и кога да се приберат в по-нисък блок, вместо хаотично да преследват противника по целия терен. Именно това съчетание между тактическа дисциплина и физическа агресия позволи на Болоня да постигне четири последователни победи и да възстанови увереността си.
Може би най-важното постижение на Паладино обаче е свързано не с тактическата дъска, а с психологията на футболистите. Според анализи в италианските медии една от причините за неуспеха на Тедеско е била прекалено сложната организация на тренировъчния процес и огромният брой инструкции, които играчите трябвало да изпълняват. Германският специалист е известен със своя перфекционизъм и стремеж да контролира всеки детайл, но в Болоня този подход очевидно не даде желания резултат. Футболистите постепенно започнаха да изглеждат сковани, страхуваха се да поемат риск и често реагираха прекалено предпазливо в ситуации, които изискваха смелост и индивидуална инициатива. Новият наставник осъзна, че преди да промени играта на отбора, трябва да възстанови увереността на хората в съблекалнята. Затова една от първите му задачи беше да опрости изискванията, да изясни ролите на отделните футболисти и да премахне усещането, че всяка грешка може да има сериозни последствия. В резултат играчите постепенно започнаха да действат много по-свободно и да демонстрират качества, които само няколко седмици по-рано сякаш бяха изчезнали.
Особено важна част от психологическата промяна се оказаха индивидуалните разговори с основните фигури в състава. Паладино предпочете да изгради личен контакт с лидерите на отбора, да разбере техните притеснения и да им обясни какво точно очаква от всеки един. По този начин успя да върне чувството за значимост у футболисти, които при предишния треньор постепенно бяха загубили увереност в собствените си възможности. В същото време италианецът въведе ясен принцип при избора на титулярния състав – местата в него трябва да се печелят чрез представянето в тренировките и мачовете, а не въз основа на репутацията или миналите заслуги. Това създаде по-здравословна конкуренция и позволи на резервните футболисти да останат ангажирани с общата цел. Дори когато даден лидер остава извън стартовите единадесет по тактически причини, решението вече се възприема като част от общия план, а не като лично наказание. Именно тази прозрачност помогна на Паладино да спечели доверието на съблекалнята за изключително кратко време. Показателно е, че изпълнителният директор на клуба Клаудио Фенучи публично призна, че новият треньор е върнал самочувствието на футболистите и е създал съвсем различна атмосфера в отбора.
Най-яркото доказателство за настъпилата трансформация беше впечатляващата победа с 4:2 над Милан на „Сан Сиро“ в края на октомври. Двубоят се превърна в своеобразно огледало на новата Болоня, защото отборът демонстрира не само тактическа гъвкавост, но и забележителна психологическа устойчивост. След като поведе рано с попадение на Самуел Мбангула, тимът на Паладино допусна обрат и се оттегли на почивката при резултат 1:2. В подобна ситуация през първите седмици на сезона футболистите често губеха концентрация и позволяваха на съперника да поеме пълен контрол върху мача. Този път обаче реакцията беше съвсем различна. След почивката Болоня излезе с още по-голяма агресия, започна да печели единоборствата и постепенно принуди домакините да отстъпят назад. Автогол на Давиде Бартезаги възстанови равенството, а само минута по-късно Мбангула изведе гостите напред. В заключителните минути белгиецът оформи своя хеттрик и крайното 4:2, с което нанесе първото шампионатно поражение на Милан през сезона. Тази победа показа най-важната промяна при Паладино – Болоня вече не се страхува от трудностите, а ги приема като възможност да демонстрира характер.
Успехът срещу Милан не беше изолиран случай. След поражението с 1:3 от Интер на 17 октомври Болоня успя да спечели последователно срещу Каляри, Милан, Монца и Парма, като три от тези четири победи бяха постигнати като гост. Именно представянето далеч от „Ренато Дал'Ара“ е сред най-сериозните доказателства за израстването на отбора, защото показва, че футболистите са започнали да се чувстват комфортно и в ситуации, когато инициативата не е изцяло на тяхна страна. Последният успех с 2:1 срещу Парма затвърди положителната тенденция и позволи на Болоня да посрещне паузата за националните отбори в отлично настроение. След срещата Паладино подчерта, че играчите постепенно се превръщат в истински отбор и че всяка следваща победа увеличава увереността им. В същото време специалистът предупреди, че еуфорията не бива да се превръща в самодоволство, защото постигнатото до момента е само началото. Неговата задача сега е да запази високата интензивност и да не допуска футболистите да загубят концентрация след поредицата положителни резултати.
Предстоящата международна пауза предоставя отлична възможност на треньорския щаб да работи още по-задълбочено върху тактическите взаимодействия. Макар резултатите да са впечатляващи, Болоня все още не е достигнала максимума на възможностите си, а определени елементи от новата система се нуждаят от допълнително усъвършенстване. Особено важно ще бъде подобряването на синхрона между тримата централни защитници и халф-бековете, защото агресивното изнасяне на фланговите футболисти понякога оставя пространства за бързи контраатаки. Необходимо е също така да се повиши ефективността при завършващите удари, за да може отборът да използва по-добре положенията, които създава. След паузата календарът предлага две срещи, в които Болоня ще има възможност да продължи успешната си серия – домакинство на Удинезе на 22 ноември и гостуване на Венеция пет дни по-късно. След това обаче предстоят значително по-сериозни изпитания срещу Рома и Комо в началото на декември. Именно тези двубои ще дадат по-ясен отговор доколко отборът на Паладино е готов да се бори за европейските позиции.
Трансформацията на Болоня е поредното доказателство, че понякога успешната треньорска смяна не изисква мащабна революция в състава или скъпи нови попълнения. Паладино наследи практически същите футболисти, които при Тедеско изглеждаха неспособни да се противопоставят дори на по-скромни съперници, но успя да промени начина, по който те възприемат собствените си възможности. Той предостави свобода на офанзивните играчи, наложи по-ясна организация в защита, увеличи агресията при отнемането на топката и върна увереността на лидерите. Най-същественото е, че футболистите вече не изглеждат като хора, които просто изпълняват заучени инструкции, а като колектив, способен да взема решения и да реагира адекватно на променящата се обстановка на терена. Разликата между една точка от четири мача и 16 от следващите седем е твърде голяма, за да бъде обяснена единствено с късмет или по-лека програма. Паладино върна на Болоня нещо, което не може да бъде измерено с обикновена статистика – усещането, че отборът е способен да победи всеки съперник. А когато към това се добавят правилната тактика и физическата подготовка, резултатите съвсем естествено започват да идват.
