Д иего Симеоне имаше план как да спре Байерн. И той вървеше към изпълнение, докато всичко не се обърка в 54-ата минута. Халфът на баварците Ленарт Карл наказа груба грешка на Льо Норман в защита, а Конрад Лаймер оформи крайния резултат четвърт час преди края след още една фрапантна неточност на играч с червено-бял екип – Маркос Йоренте. „Въпреки загубата, смятам, че изиграхме доста добър мач“, заяви треньорът на Атлетико Мадрид Диего Симеоне след мача. „Присъствието на Сьорлот ни позволи да разполагаме с повече физическа сила и ръст в нападение, отколкото обикновено. Можехме да изберем по-директен стил на игра, което и направихме. Алекс Баена ни даде много, докато не се измори. Беше мач, който държахме под контрол. Играхме по нашия си начин, докато не дойде голът, а след това и вторият, който ни срина тотално“, призна Чоло след мача.
„Имахме си набелязан план за игра, но във футбола на терена има два отбора. Трудно ни беше да изграждаме атаките си, а когато си връщахме притежанието на топката, ни липсваше ключовият пас напред и способността да запазим топката в нападение“, допълни централният защитник Марк Пубил . Но защо планът на Атлетико не проработи? Първото нещо е, че стартовият състав на Симеоне не беше желаният от аржентинския специалист. Липсите на опитните Кристиан Ромеро, Джони Кардосо и Мортен Хюлманд си каза думата. Липсата на стабилен централен защитник и халф не само не осигури нужната стабилност в отбрана, но и изграждането на атаките също пострада. Чоло бе принуден да премести Маркос Йоренте от оригиналната му позиция на десен бек в средата до Пабло Бариос, което също донесе дисбаланс при пресата на Байерн.
Атлетико очакваше безмилостен натиск от баварците и точно това се случи. Затова Сьорлот започна на върха на атаката. Идеята беше да се използва като оръжие високия му ръст, не само в защита при статичните положения, но в атака. Ролята му беше да овладява дълги подавания към него, да запазва топката и да даде начало на опасни нападения на отбора си. През първото полувреме това сработи, но след почивката Атлетико прие играта дълбоко в своята половина, а пасове към норвежеца секнаха. Печеленето на вторите топки стана трудно, а ако един отбор не успее да изнесе играта по-напред по терена, то противникът има всички предпоставки да вземе контрол и да доминира. Когато пък владееха топката в половината на Байерн, „дюшекчиите“ не предлагаха острота в последната третина.
„Липсваше ни самообладание в последната третина, избързахме с последния пас, трябваше да бъдем по-агресивни в атака и особено в наказателното им поле“, призна Маркос Йоренте.
Хулиан Алварес и Адемола Лукман бяха бледа сянка на себе си, а Канг-ин Лий и Баена също не представляваха заплаха за защитата на германския шампион. Испанецът беше опазен много добре, а пътищата за разсичаш пас отбраната на съперника затворени. Не е чудно, че крилото отправи едва три удара за цялата вечер към вратата на Байерн. Още един аспект, който изневери на момчетата на Симеоне бе умората. Темпото на игра на германските шампиони беше непосилно за поддържане от Атлетико.
