С ветовното клубно първенство завърши, а Челси стана първият отбор, който печели надпреварата в новия й формат. Тяхната смазваща победа над ПСЖ бе черешката на тортата на надпреварата, която властваше в САЩ това лято. Като върнем лентата назад, трябва да си дадем сметка за пет урока, които научихме от Световното клубно първенство.
Възможно
През по-голямата част от времето изглеждаше, че няма как тазгодишният победител в Шампионската лига Пари Сен Жермен да не добави още един трофей в своята витрина в края на този сезон. За начало те разгромиха с 4:0 Атлетико (Мадрид), последва леко подхлъзване срещу Ботафого, но пък след това Лионел Меси и неговият Интер Маями бяха изпратени вкъщи преждевременно, Байерн също бяха отстранени, за да се стигне до унижението на Реал (Мадрид).
Тогава на сцената излезе Челси. Очакваше се френският отбор да продължи своя рецитал и след доминацията в Европа да наложи своята воля на Световното клубно. И точно в този момент те бяха размазани от английски клуб, който изигра едни перфектни 45 минути. Мениджърът на „сините“ Енцо Мареска беше изградил тактиката около свободните пространства, които ПСЖ оставяха. Коул Палмър беше натоварен със задачата да се възползва от този пропуск и той се справи по блестящ начин, като отбеляза два гола и даде една асистенция. За Луис Енрике и останалата част от Европа остана да научат този урок и да си напишат домашното за следващия сезон.
Големи мачове
Коул Палмър – подчертайте дебело неговото име, защото играчи като него са голяма рядкост. През последните две години той се наложи като човек за големите мачове. Той неизменно се отчиташе с гол или асистенция във финалите за Суперкупата, на Европейското първенство, в Лигата на конференциите, а сега и на Световното клубно.
Англичанинът излезе на стадиона в Ню Йорк, все едно ще рита с приятели в парка, но крайният резултат беше магическо представяне. Мнозина гледаха скептично на него след приспивното и мързеливо темпо, което демонстрира по време на втората част от сезона във Висшата лига, но избухна в сюблимния момент на финала срещу ПСЖ и записа името си с главни букви в списъка на претендентите за „Златната топка“ тази година. Най-добър играч на първенството, най-добър за сезона, а и други индивидуални награди тепърва започват да се трупат.
Бразилци
Целта на отминалото първенство бе да събере най-добрите отбори в света и да ги изправи един срещу друг в битка за футболната корона. Имаше опасение, че европейските отбори ще доминират, защото са прекалено силни. Очевидно обаче точно това твърдение беше минало покрай ушите на бразилците и те в нито един момент не изглеждаха стреснати. Истина е, че финалът беше между два тима от Стария континент, но през останалата част от първенството бразилските отбори играеха като равни с лидерите.
Ботафого поведе парада с победа над ПСЖ, а успехът на Флуминензе над Челси замалко не спря похода на лондонския отбор към титлата. Палмейрас достигна до четвъртфиналите с впечатляваща игра, а Флуминензе изхвърли Интер и си гарантира място в първата четворка. Южноамериканците демонстрираха, че са нещо повече от равностойни противници. Те добавиха жар и лично отношение, а феновете им създадоха неповторима атмосфера на стадионите в САЩ.
Условия
САЩ ще бъдат съорганизатори на Световното първенство през 2026 г. и турнирът това лято се приемаше като суха тренировка за голямото събитие догодина. Камерите на съдиите и излизането на играчите на терена са все атрактивни детайли, но тепърва трябва да се види дали ще се наложат като неотменна част от играта.
Високите температури бяха голям проблем за футболистите.
Но има едно нещо, което научихме със сигурност – и то е при какви атмосферни условия ще се играе на мондиала. Някои мачове сега се проведоха при температури от 36 градуса, други бяха прекъсвани за дълги периоди заради бушуващи гръмотевични бури. Ако времето е същото и след 12 месеца, това може да е риск за първенството. Вероятно заради тези опасения от ФИФА побързаха да излязат със становище, че покривите на стадионите ще бъдат спускани, което ще предпазва от жегата и бурите, но въпреки това националните отбори ще трябва да се съобразяват с капризите на времето.
Диаманти
Преди времето на социалните медии, интерактивната телевизия и YouTube летните първенства бяха сцената, на която можеха да изгреят звезди, за които никой не беше чувал. Тото Скилачи, Карел Поборски и Джон Йенсен бяха абсолютни анонимници, преди да сграбчат своите шансове през 90-те години. В днешно време изглежда, че всеки знае всичко за всеки и е трудно да бъде поднесена някаква изненада.
И все пак Световното клубно първенство показа, че има и изключения от това правило. Имаше играчи, които сякаш дойдоха от нищото и блеснаха. Дълбоката резерва на Реал Гонсало Гарсия се възползва максимално от своя шанс и спечели „Златната обувка“ на шампионата. Това му осигури светкавично повишение и влизане в първия отбор на „кралския клуб“. Маркос Леандро от Ал-Хилал доказа, че голям футбол може да се играе и извън големите клубове. Джон Ариас пък прикова вниманието с великолепните си изяви с екипа на Флуминензе. Това не са единствените нови имена. В заключение можем да кажем – не чакайте цели четири години до следващото първенство. Искаме още от същото по-скоро, моля.
Аш Роуз, DAZN
