Ако някой беше описал стила на игра на Ливърпул през този сезон под ръководството на Андони Ираола, Алексис МакАлистър едва ли щеше да бъде сред играчите, за които се очаква, че ще се впишат най-добре в него. И все пак, именно аржентинецът изрече тези думи в интервю за Amazon Prime след победата на Ливърпул с 4:3 над Виляреал миналата седмица. Интервюто му дойде след поредното му впечатляващо представяне, който отбеляза два гола за обрата. Той затвърди отличното си начало на сезона и с изявите си при успеха над Брайтън с 2:0 през миналия уикенд. Това е четвъртият му сезон на „Анфийлд“, откакто се присъедини именно от състава на „чайките“ през 2023 година, и е трудно да си спомним по-силна негова версия на представяне и постоянство на терена. Възраждането му е повече от очевидно. През миналия сезон МакАлистър беше един от най-слабо представящите се играчи в Ливърпул, който и без това изпитваше сериозни проблеми. Той беше бледа сянка на футболиста, който имаше съществен принос за спечелената титла през сезон 2024-25.
Бъдещето му на „Анфийлд“ беше поставено под въпрос, а мнозина побързаха до го отпишат от сметките. Халфът твърдеше, че нещата около него се преекспонират, предвид неефективната преса на всички атакуващи футболисти в отбора, но все пак призна, че може да се представи по-добре. Решението на клуба да се раздели с мениджъра Арне Слот и да сложи Андони Ираола - пословичен с интензивния футбол, който изповядва, само засили спекулациите бъдещето на халфа в тима. Проблемите му през миналия сезон започнаха още преди старта на кампанията. Контузия му попречи да проведе пълноценна предсезонна подготовка и на практика беше принуден да наваксва изоставането си в хода на сезона. Подобна редуцирана предсезонна подготовка предвещаваше и след участието му с Аржентина на Мондиал 2026, а от „Анфийлд“ бяха загубили надежда, като му съобщиха, че договорът му няма да бъде подновен (б.ред. изтича през лятото на 2028 г.). Тази новина дойде малко след като двамата му конкуренти в халфовата линия - Доминик Собослай и Раян Гравенберх, подписаха нови контракти. През септември МакАлистър призна, че се чувства „тъжен“, но се отдаде на униние, а започна да работи. Месец по-късно единствено Жереми Жаке, който е централен защитник, може да бъде негов конкурент в спора за приза „Играч на сезона“ в Ливърпул до момента. С националния отбор на Аржентина стигна до втори пореден финал на световно първенство, а халфът изигра ключова роля за „албиселесте“ в хода на турнира. Според данни на ФИФА, единствено Родри (96,2 км) бе пробягал по-голяма дистанция от него (90,6 км). Налице бяха повече от достатъчно индикации, че той навлиза във топ формата от първите си два сезона на „Анфийлд“. Ключов фактор за това е ролята му в отбора, която претърпя пълно развитие. В първата година след трансфера си от Брайтън, той бе използван от Юрген Клоп като „разбивач“ пред двама атакуващи халфове. Ситуацията се промени с пристигането на Арне Слот, който дръпна Гравенберх в по-задна позиция, а Мак Алистър заигра като „номер 8“.
Тази позиция му пасна отлично и макар по време на похода на Ливърпул към титлата основните похвали да обираха други играчи, аржентинецът бе най-важният халф от тройката в средата. Сега под ръководството на Ираола отново бе върнат на позицията пред централните защитници и се представя блестящо. С изключение на мачовете срещу Фулъм и Нюкасъл, започна от първата минута във всички останали двубои във Висшата лига титуляр. Действа като диригент до Собослай или Гравенберх, контролира зоната в центъра на терена и позволява на съотборниците си да се включват в атака. Изглежда в по-добра физическа форма и по-остър в действията си, а влиянието му – макар и често да не е толкова видимо за окото – вече получава заслуженото признание.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
