М оуриньо има коз в ръкава си. Не по избор, а като следствие от несъвършенство. Скърцането на машината с Чуамени и Валверде в халфовата линия доведе до преместването на уругваеца на крилото. И ето, щрак. Парчето си идва на мястото. Феде е ослепителен, но мястото му в Класико е несигурно. И в същото време, това е трикът да се опита да се разруши мечтата на Флик. Каквото и да се реши, ще задейства по веригата останалите решения. Това е ключът. Въпросителният знак, освен втория централен защитник, в стартов състав с девет гарантирани места.
Защото по-голямата част от отбора е практически даденост. И можете да го потвърдите. Куртоа ще бъде между гредите, човекът с 45 спасявания от 59 удара. Пред него е Конате, повече от потвърден след почивката си срещу Лайпциг. Същото важи и за Кукурела на левия защитник и Чуамени на като вътрешен халф. И отпред, Белингам, Диоманде – на лявото крило, тъй като Винисиус ще изтърпява втория мач от наказанието си – и Мбапе. Девет имена, които ще започнат срещу Барса със 100% сигурност. А оттам нататък, алтернативите.
План А:
Валверде на
десния бек
Продължение на това, което работи. Нуса повдигна някои опасения в защита, но като цяло той показва отлични представяния. Феде игра там през второто полувреме срещу Виляреал, като направи асистенция за Диоманде. В крайна сметка той зае позицията и срещу Рома и оттогава не я е изоставял. Десен бек срещу Севиля, десен бек срещу Лайпциг. Четири поредни мача. Логиката подсказва, че тази ротация няма да спре сега, особено в най-важния мач. Валверде притежава идеалната вертикалност за позицията, което му позволява да се насочва ефективно напред, а също така се комбинира добре с халфовата линия, създавайки претоварвания в невралгичните зони на съперника. По отношение на качествата, това е печеливша ситуация за всички.
Какво би означавало това за отбора? Това би освободило две места - вътрешен халф и десен халф. Въз основа на минал опит, Моуриньо предпочита левичар на крилото, заради синергията, която създава, позволявайки на Валверде да атакува с истинска сила, когато е в центъра. Така че търсенето изглежда се стеснява до три имена: Гюлер - теоретично недосегаем, въпреки че Моуриньо не харесва термина, Бернардо Силва и Ендрик. Двама трябва да са титуляри. Ако това са първите двама, единият ще се премести на крилото. Ако Ендрик е титуляр, единият ще трябва да си партнира с Чуамени. Това е въпросът. И е най-вероятният сценарий за „Камп Ноу“.
План Б:
Валверде като
вътрешен халф
Идеята е привлекателна заради липсата на защитна солидност, която би донесла комбинация с Гюлер или Бернардо Силва. Това е ключовият момент. Загубата на способност за подаване е общоизвестна, но в контекст, където противникът се стреми да надвие и доминира, физическата игра е безценна. Този сценарий би изместил Гюлер на дясното крило и би оставил позицията на десния бек за Дъмфрис (вероятно пред Трент). Това би върнало най-често използваната линия досега през сезона, но и тази, която повдига съмнения.
План В:
Валверде на
дясното крило
Това би била възможност, която би подсилила фланга – тя сочи към Гордън, въпреки че Адейеми не е изключен – и би оставила малко място за по-нататъшни дебати. Защото партньорът на Чуамени, въпрос на меритокрация, би бил Гюлер. Междувременно конкуренцията за позицията на десния бек между двамата естествени десни бекове би продължила. Тактически, когато тази формула е била използвана в определени моменти, тя е била да се създаде периодична ротация с Гюлер. Единият се движи навътре, а другият наляво; смяна, смяна, смяна. Много движение. В сценарий, в който отборът отстъпва владението на Барселона и търси контраатаки, това е подходящо. Но така биха загубили мускули в халфовата линия. Всичко си има своите плюсове и минуси.
Кой ще партнира
на Конате?
Хаусен или Рюдигер, това е въпросът. Другото парче от пъзела, което все още е неопределено, въпреки че в този случай е относително прост. Без догадки, пъзели и нюанси. Моуриньо просто ще трябва да прецени какво носи всеки играч на масата и да избере. Хаусен е малко по-малко солиден, но много по-добър в разиграването на топката; Рюдигер е по-скоро като стена, но по-малко прецизен с краката си. Засега Дийн има предимство в мачовете – играл е 9 пъти, в сравнение с пет за Рюдигер. Един играч, който е безспорен, е Конате - капитанът на Моуриньо (стартира десет мача и почива срещу Малага и Лайпциг).
Обратно броене
Това, дами и господа, е стартовият състав за „Камп Ноу“. Възможностите, върху които работи треньорският щаб, са отделни от всякакви по-специфични тактически корекции, които може да искат да направят. Но що се отнася до стартовите единадесет, Валверде диктува всичко. Ако играе като вътрешен халф или на дясното крило, нещата сякаш сами си идват на мястото. Но ако остане на позицията на крайния защитник... възниква проблем.
Още разработки четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
