П опулярният руски рапър Ендшпил отбеляза по нестандартен начин шампионската титла на Арсенал. Изпълнителят, който е запален привърженик на лондончани вече две десетилетия, посвети новия си албум Champions Sound на успеха на любимия си отбор във Висшата лига. Любовта му към футбола обаче далеч не се изчерпва с гледането на мачове. Като дете Ендшпил тренира в школата на Алания Владикавказ и до 16-годишна възраст дори мечтае за професионална кариера, преди да избере музиката.
Всичко започва с Тиери Анри
Ендшпил подкрепя Арсенал от 2006 година, а човекът, който го кара да се влюби в „артилеристите“, е една от най-големите легенди в историята на клуба – Тиери Анри. Французинът се превръща в истински идол за бъдещия рапър. Заради Анри любимият му номер става №14, а съотборниците му в школата на Алания дори му подаряват фланелка с този номер.
Любовта към Арсенал остава и след като Ендшпил се отказва от футбола. Когато през май 2026 година „артилеристите“ най-накрая станаха шампиони на Англия, рапърът веднага обеща да отбележи събитието и в музиката си. „Всички знаят колко специален е Арсенал за мен. Аз съм голям фен и днес за мен е празник. Тази година в музиката ми ще се появи шампионски звук“, обяви той след триумфа.
Обещанието беше изпълнено. Champions Sound, но без нито една директна препратка към Арсенал Албумът Champions Sound излезе на 14 август и е съвместен проект с рапъра TumaniYO. В него са включени десет парчета. И тук идва голямата изненада.
Въпреки че целият проект е вдъхновен от шампионската титла на Арсенал, в текстовете няма директни препратки към клуба. Няма песни за титлата, за Микел Артета или за звездите на „артилеристите“.
Това е още по-любопитно, защото Ендшпил и преди е използвал футболни препратки в музиката си. В свои песни той е споменавал Лионел Меси, както и футболисти на Арсенал. Букайо Сака и Габриел Магаляеш например са попадали в негови текстове, а самият изпълнител се е определял като „Gunner“. Затова и липсата на футболни препратки в Champions Sound изглежда като съзнателно решение. Заглавието обаче е достатъчно красноречиво – албумът се появи именно след дългоочаквания шампионски триумф на любимия му клуб.
От школата на Алания до милиони слушатели
Футболът е огромна част от детството на Ендшпил. Той израства във Владикавказ в непосредствена близост до стадиона. По това време Алания играе на най-високо ниво в Русия и участва в европейските турнири, а бъдещият музикант практически не пропуска домакинство.
Като малък влиза безплатно на стадиона, а когато става по-голям, понякога намира и по-нестандартни начини да гледа любимия си тим. Самият той започва да тренира футбол в Алания и преминава през юношеските формации на клуба. Тренировките се провеждат на стадион „Спартак“. Любовта му към играта стига дотам, че става в пет сутринта, за да рита с приятели преди училище.
„Уроците ни започваха в осем. Ставах в пет, за да играя футбол с момчетата. Играехме няколко часа, прибирах се, взимах душ и отивах свеж на училище“, разказва по-късно той. По това време Ендшпил играе и с Батраз Гурциев, който впоследствие се превръща в един от най-резултатните футболисти в историята на Алания.
На 16 години избира музиката
Въпреки огромната страст към футбола, професионалната кариера така и не се случва. На 16 години Ендшпил взима решението, което променя живота му – спира с футбола и се насочва изцяло към музиката. Причината е проста. Вижда по-голям потенциал за себе си именно там.
Той признава, че е имал амбиции да стане футболист, но постепенно приоритетите му се променят. Колко силно е бил обсебен от играта показва и друг спомен от ученическите години – учителите му се карали, защото вместо да внимава в час, рисувал емблемата на Арсенал в тетрадките си. Изборът на музиката в крайна сметка се оказва правилен.
Ендшпил се превръща в изключително популярен изпълнител, а голяма част от успеха му идва от съвместните проекти с Miyagi. Най-известната им песен I Got Love натрупва над един милиард гледания в YouTube.
Не забравя и Алания
Арсенал е голямата европейска футболна любов на Ендшпил, но Алания остава отборът на родния му град. Рапърът продължава да следи клуба и след края на собствената си футболна кариера. Посещава мачове, включително гостувания, и публично подкрепя възраждането на отбора.
Сред любимите му футболни спомени е знаменитата победа на Алания с 5:2 срещу Спартак Москва през 2010 година. През 2019-а той присъства и на представянето на отбора след възраждането на клуба. Тогава признава, че познава лично много от футболистите и че цяла Осетия е чакала завръщането на Алания.
Ендшпил подкрепя и тогавашния президент Владимир Габулов, бившия вратар на ЦСКА Москва и Динамо Москва. Рапърът говори с голямо уважение за работата му и доверието, което успява да създаде около клуба, макар престоят на Габулов начело да се оказва кратък. Футболът така и не се превръща в професия за Ендшпил, но никога не изчезва от живота му. От детските тренировки във Владикавказ и рисуването на емблемата на Арсенал в училище до албум, посветен на шампионската титла на „артилеристите“ – връзката остава.
А след Champions Sound логично възниква и още един въпрос – дали някой ден Ендшпил няма да посвети песен или цял проект и на първата си футболна любов Алания?
