М анчестър Юнайтед някога беше символ на футболното величие. Най-богатият, най-популярният и най-успешният английски клуб, който привличаше най-големите звезди, печелеше трофеи и диктуваше тенденциите не само на Острова, но и в целия европейски футбол. Днес, през 2026 година, картината изглежда коренно различно. „Червените дяволи“ се намират в зоната на изпадащите във Висшата лига, имат само една победа в първите десет шампионатни срещи, а новият мениджър Маурисио Почетино поема задача, която мнозина във футболните среди определят като истински кошмар. Още по-притеснителното е, че спортната криза е само видимата част от много по-дълбок проблем. Манчестър Юнайтед постепенно губи финансовото си превъзходство, изостава в привличането на световни звезди, отстъпва позиции в социалните мрежи и вече не притежава същата притегателна сила за младите футболни привърженици. Клубът, който някога беше недостижим образец за останалите, сега отчаяно търси начин да се върне сред най-добрите.
За Иън Маккартни упадъкът на Манчестър Юнайтед е нещо много повече от поредица от слаби резултати. Той е автор на 30 книги, посветени на историята на клуба, и един от най-отдадените му привърженици. В продължение на десетилетия Маккартни пътувал от шотландския град Дъмфрис до „Олд Трафорд“ за почти всеки домакински мач. Пътят в двете посоки отнемал около шест часа, понякога и повече заради задръстванията, но това никога не било пречка. „В рамките на 36 сезона пропуснах само два мача през уикенда. Единият беше заради раждането на дъщеря ми“, разказва той пред „Атлетик“. Първата му среща с любимия отбор е още през 1969 година, когато е ученик, а последното му посещение на стадиона идва в края на сезон 2024/25. Тогава решава, че е видял достатъчно от посредствеността, в която клубът е затънал след две десетилетия управление на семейство Глейзър.
„Това е като да гледаш как разкъсват красива картина. Или като да построиш огромен пясъчен замък на плажа, да спечелиш първа награда за най-хубавия замък, а след това да стоиш безпомощно и да гледаш как приливът отнася всичко, за което си работил толкова дълго“, описва болката си Маккартни. Думите му са показателни за настроенията сред част от най-верните привърженици на Манчестър Юнайтед, които са преживели най-славните години на клуба, но днес трудно разпознават отбора, с който са израснали. За тях проблемът не е единствено липсата на трофеи, а постепенното разрушаване на идентичността, която превърна „червените дяволи“ в световен футболен феномен.
Някога билетът за мач на Манчестър Юнайтед беше сред най-желаните във футбола. Клубът разполагаше с огромна армия от привърженици по целия свят, а новите попълнения често сравняваха посрещането на отбора по време на международни турнета с истерията около „Бийтълс“. Тази популярност не е изчезнала напълно. Дори днес по улица „Сър Мат Бъзби Уей“ ежедневно могат да бъдат видени туристи с клубни сувенири, които се снимат пред статуята на легендарното трио Боби Чарлтън, Денис Лоу и Джордж Бест. „Олд Трафорд“ продължава да бъде една от най-разпознаваемите футболни забележителности в света, а марката Манчестър Юнайтед все още притежава огромно международно влияние. Разликата е, че днес тази популярност се основава в много по-голяма степен на историята, отколкото на настоящите успехи.
Промяната започна постепенно. През 2005 година семейство Глейзър придоби контрола върху Манчестър Юнайтед, през 2008-а Манчестър Сити премина в ръцете на нови собственици, които промениха финансовия баланс на английския футбол, а през 2013 година сър Алекс Фъргюсън сложи край на легендарната си треньорска кариера. Именно последното събитие се превърна в повратна точка. След оттеглянето на шотландеца Юнайтед така и не успя да намери трайна формула за успех, въпреки многобройните треньорски назначения и огромните средства, похарчени за нови футболисти. Сега, повече от десетилетие по-късно, клубът е на 18-о място във Висшата лига и за първи път от много години въпросът за евентуално изпадане вече не изглежда напълно немислим. Последният път, когато Манчестър Юнайтед напусна елита на английския футбол, беше през 1974 година.
Особено показателна за промененото положение на клуба е трансферната политика. През 2016 година Манчестър Юнайтед счупи световния рекорд, плащайки 89 милиона паунда на Ювентус за Пол Погба. Десет години по-късно тази сделка вече изглежда като спомен от друга епоха. Оттогава във футбола са осъществени 22 по-скъпи трансфера, като 13 от тях включват клубове от Висшата лига. Нито един обаче не е направен от Манчестър Юнайтед. Още по-любопитно е, че името на „червените дяволи“ не фигурира нито сред 20-те най-скъпи трансфера в световната история, нито сред десетте най-големи сделки в английското първенство. Това е огромна промяна за клуб, който десетилетия наред можеше да си позволи да привлича почти всеки желан футболист.
Промени се и начинът, по който Манчестър Юнайтед се възприема извън Англия. Френският журналист Дамиен Дегор от „Екип“ признава, че историческият престиж на клуба продължава да бъде огромен, но съвременните футболни фенове вече го поставят зад няколко английски конкурента. „Манчестър Юнайтед все още се възприема като велик клуб заради историята си и всичко, което представлява. Но в съзнанието на французите той вече не е на същото ниво като Манчестър Сити, Арсенал, Ливърпул или дори Челси. Това е новата голяма четворка, погледнато от Франция“, обяснява Дегор. Подобна оценка би звучала почти немислимо преди две десетилетия, когато Юнайтед беше основният символ на английския футбол зад граница.
Финансовите данни също разкриват мащабите на промяната. Когато семейство Глейзър придоби клуба, Манчестър Юнайтед заемаше второто място в света по приходи. През сезон 2024/25 вече беше осми в глобалната класация и четвърти сред английските клубове, а има вероятност позицията му да се влоши допълнително след публикуването на всички финансови отчети за следващия период. Това не означава, че клубът е престанал да печели огромни суми, но показва, че конкурентите му са се развивали значително по-бързо. През годините английският гранд пропусна възможността да използва максимално своята международна популярност, докато Реал Мадрид, Барселона и други европейски гиганти увеличаваха търговските си приходи и разширяваха глобалното си присъствие.
Въпреки всичко Манчестър Юнайтед продължава да бъде изключително привлекателен за телевизионните компании. Показателен е фактът, че от последните 96 мача на отбора за ФА Къп, считано от януари 2005 година, само един не е бил избран за пряко телевизионно излъчване. Това се случва дори когато в програмата има двубои, които на чисто спортно ниво изглеждат по-интересни. Причината е проста – Юнайтед продължава да привлича огромна аудитория. Тревър Ийст, една от влиятелните фигури в развитието на телевизионния футбол в Англия, припомня, че още през 80-те години са били въведени ограничения колко често даден клуб може да бъде излъчван на живо. В противен случай телевизиите вероятно щели да показват Манчестър Юнайтед всяка седмица, заедно с Ливърпул и Арсенал.
Според Ийст тази популярност няма да изчезне дори при най-лошия сценарий. Той припомня, че когато Юнайтед изпада от елита през 70-те години, клубът се завръща само сезон по-късно, запазвайки огромната си фенска маса. Днес интересът към отбора е още по-голям, а парадоксално част от зрителите вероятно следят мачовете именно с надеждата да видят поредно поражение на някогашния доминатор. Подобно мнение изразява и легендарният телевизионен коментатор Клайв Тилдесли, който в момента работи за американската CBS Sports. Той продава копия от собствените си ръкописни бележки от най-запомнящите се футболни срещи в кариерата си и признава, че финалът на Шампионската лига през 1999 година, когато Манчестър Юнайтед победи драматично Байерн Мюнхен, остава най-търсеният материал дори 27 години по-късно.
„Манчестър Юнайтед е световно име. Не можеш да загубиш подобен статут за една нощ“, категоричен е Тилдесли. Той разкрива, че CBS е избрала да излъчи гостуването на Юнайтед срещу Спортинг Лисабон, което ще бъде третият мач на английския клуб в Шампионската лига през този сезон, предпочетен за американската телевизионна аудитория. Това показва, че независимо от спортните резултати търговският интерес остава огромен. Телевизиите обаче се ръководят от зрителските предпочитания, а не от историческата справедливост, поради което Юнайтед продължава да получава предимство пред други клубове.
Най-голямата опасност за бъдещето на Манчестър Юнайтед обаче не е свързана с настоящите привърженици, а с поколението, което тепърва избира любимия си отбор. Децата, израснали с доминацията на сър Алекс Фъргюсън, помнят Шампионската лига, Кристиано Роналдо, Уейн Рууни и големите победи. За днешните млади фенове обаче Манчестър Юнайтед често е отбор, който се бори за място в Европа, сменя треньори и редовно губи от основните си конкуренти. Междувременно Манчестър Сити, Реал Мадрид, Барселона, Пари Сен Жермен и други клубове предлагат именно това, което привлича новата аудитория – победи, световни звезди и редовно участие в най-големите мачове.
Тази тенденция се вижда особено ясно в социалните мрежи. През последните два сезона Пари Сен Жермен увеличи броя на последователите си със 17,9%, повече от два пъти над ръста от 8,6% на Манчестър Юнайтед. За този период френският клуб спечели два последователни трофея от Шампионската лига, което допълнително засили международното му влияние. Юнайтед все още остава сред най-популярните футболни марки в света, като единствено Реал Мадрид и Барселона имат повече последователи във всички основни платформи взети заедно. Английският клуб дори продължава да има най-голяма аудитория сред футболните отбори в китайската социална мрежа Weibo. Но конкурентите му наваксват все по-бързо. ПСЖ и дори Тотнъм вече имат повече последователи в TikTok, французите изпреварват Юнайтед и в Instagram, а Ливърпул и Ювентус са сред клубовете с повече абонати в YouTube.
Според Андреа Сартори, основател и изпълнителен директор на платформата за спортни анализи Football Benchmark, причината е тясно свързана с трансферната политика и привличането на най-популярните футболисти. Той посочва, че сред играчите с най-голям ръст на последователите в Instagram от началото на сезона доминират имената от Реал Мадрид и Барселона. Освен Ламин Ямал и Джуд Белингам, в тази група попадат и новите попълнения Карим Адейеми и Ян Диоманде. Същата тенденция се наблюдава и при клубните профили. От началото на кампанията Реал Мадрид е добавил повече от 2,5 милиона последователи, Барселона – почти 2 милиона, докато Манчестър Юнайтед е привлякъл малко над 200 000. Разликата е огромна и подсказва, че английският клуб постепенно губи битката за вниманието на младата международна аудитория.
Тези числа имат и пряко финансово отражение. Колкото по-голяма е аудиторията, до която един клуб може да достигне самостоятелно, толкова по-ценен става той за спонсорите и рекламните партньори. Преди десет години Манчестър Юнайтед имаше съществено предимство в това отношение. През сезон 2015/16 търговските и останалите приходи на английския клуб достигаха 358 милиона евро срещу 288 милиона за Барселона и 235 милиона за Реал Мадрид. Десетилетие по-късно картината е коренно различна. През 2025/26 Юнайтед отчита 365 милиона евро, което е минимално увеличение за толкова дълъг период. В същото време Барселона достига 584 милиона евро, а Реал Мадрид – 539 милиона. Така двата испански гранда не просто наваксват изоставането си, а изпреварват значително някогашния лидер.
„Манчестър Юнайтед все още има глобална аудитория, с която малцина могат да се сравняват. Но двата испански клуба са много по-напред в търговско отношение. Това поставя въпроса колко повече можеше да спечели Юнайтед от своята популярност, ако продължаваше редовно да се бори за най-големите трофеи“, обяснява Сартори. Именно в това се крие един от най-големите пропуски на клуба през последното десетилетие – той запази огромното си име, но не успя да превърне историческото си предимство в устойчив икономически растеж.
Промяната се вижда и в разходите за футболисти. През миналия сезон Манчестър Юнайтед е похарчил 302 милиона паунда за заплати, което е най-ниската стойност за клуба от шест години. На пръв поглед сумата изглежда огромна, но сравнението с преките конкуренти показва съвсем различна картина. Арсенал е похарчил с 45 милиона паунда повече, Челси – със 72 милиона, Ливърпул – със 126 милиона, а Манчестър Сити – с цели 166 милиона. За сравнение, последните потвърдени разходи за заплати на Пари Сен Жермен достигат 463 милиона паунда през сезон 2024/25. Юнайтед вече не е клубът, който безпроблемно може да предложи най-високото възнаграждение и да изпревари останалите в наддаването за най-желаните футболисти.
Това оказва пряко влияние и върху начина, по който клубът се възприема от младите таланти. Във Франция например редовното участие в Шампионската лига има огромно значение при избора на любим отбор и при решенията на перспективните футболисти за тяхното бъдеще. Дамиен Дегор подчертава, че извън Лени Йоро Манчестър Юнайтед трудно привлича най-обещаващите френски играчи. За сметка на това Ливърпул успя да вземе Юго Екитике, Брадли Баркола и Жереми Жаке, Челси привлече Мало Густо, Уесли Фофана и Максанс Лакроа, а Манчестър Сити продължава да бъде особено привлекателен заради футболисти като Райън Шерки. Арсенал пък запазва специално място във френската футболна култура заради историческите си връзки със страната. Допълнителен негативен фактор за имиджа на Юнайтед е и връзката на INEOS с Ница, чието управление също е обект на критики във Франция.
Въпреки всичко Манчестър Юнайтед не може да бъде обвинен, че през последните години изобщо не е харчил пари. В рамките на две години след влизането на сър Джим Ратклиф в собствеността на клуба през февруари 2024 година бяха инвестирани над половин милиард паунда в нови футболисти. Темпото на разходите обаче започна да се забавя значително в сравнение с останалите водещи отбори във Висшата лига. През последното лято Юнайтед похарчи 190 милиона паунда за попълнения, докато Манчестър Сити инвестира близо 500 милиона. Общо десет английски клуба, или половината от участниците в първенството, направиха по-големи трансферни разходи от „червените дяволи“. Това е още едно доказателство за промяната в икономическата йерархия на английския футбол.
Но проблемите не се ограничават само до парите. Представители на футболните среди, с които „Атлетик“ разговаря при условие за анонимност, описват ситуацията на „Олд Трафорд“ като изключително тежка. Един високопоставен ръководител определя работата, която очаква Маурисио Почетино, като „ужасна“. Известен треньор пък сравнява случващото се в последните седмици от престоя на Майкъл Карик с анархия, при която футболистите искат сами да определят решенията, но не желаят да поемат отговорност за последствията. Според него Манчестър Юнайтед има нужда от завръщане към твърдата дисциплина, която беше характерна за времето на сър Алекс Фъргюсън. Именно това е една от най-големите задачи пред Почетино – да възстанови авторитета на треньора и да изгради отбор, в който колективната отговорност е по-важна от индивидуалните претенции.
Особено противоречиви реакции предизвикват и плановете на ръководството за изграждането на нов стадион. Настоящият „Олд Трафорд“ безспорно се нуждае от модернизация, а част от инфраструктурата му изглежда остаряла в сравнение със съоръженията на конкурентите. Според един от ръководителите, с които разговаря „Атлетик“, обаче моментът за представянето на проекта е бил избран изключително неудачно. „Сегашният стадион изглежда износен, директорските помещения са далеч под нивото на тези в други клубове, а когато се разхождаш из него, виждаш, че е остарял. Но феновете обичат „Олд Трафорд“, а отборът не се представя добре. Те искат да чуят как ще бъде оправен футболният тим. Вместо това постоянно им се натрапва идеята за нов стадион, което за тях изглежда като опит да се отклони вниманието от истинските проблеми“, обяснява той.
Още по-тъжното е, че историята на Иън Маккартни далеч не е изолиран случай. През годините на управлението на семейство Глейзър много от дългогодишните привърженици постепенно се отдръпнаха от клуба. Част от тях дори насочиха подкрепата си към ФК Юнайтед ъф Манчестър – отбор, създаден през 2005 година именно като форма на протест срещу придобиването на Манчестър Юнайтед от американските собственици. Днес този клуб се състезава в седмото ниво на английския футбол, но продължава да съществува като символ на желанието на част от феновете да запазят традиционната футболна култура и връзката между отбора и местната общност.
Някои привърженици отправят въпроси и към сър Алекс Фъргюсън, който има огромна заслуга за превръщането на Манчестър Юнайтед в световен гигант. Именно по негово време клубът изгради мрежа от организирани фенски клубове в 95 различни държави и достигна непозната дотогава международна популярност. В същото време личният му конфликт около собствеността на състезателен кон беше част от събитията, предшествали придобиването на клуба от семейство Глейзър. Шотландецът впоследствие публично защитаваше американските собственици, което днес предизвиква критики сред част от запалянковците.
„Не мога да разбера защо той не желае да говори открито. Ако си създал нещо, след това си го предал на други хора и виждаш, че нещата се разпадат, че се появяват пукнатини и наследството ти започва да се руши, няма ли да се намесиш? Няма ли поне да поговориш с тях или да предложиш съвет?“, пита Маккартни. За него Фъргюсън остава една от най-великите фигури в клубната история, но мълчанието му по отношение на настоящата ситуация е трудно за разбиране.
Разбира се, Манчестър Юнайтед продължава да пълни своя стадион, който разполага с около 74 000 места, и почти всяко домакинство привлича огромна публика. Според Маккартни обаче съставът на зрителите постепенно се променя. Все повече туристи посещават „Олд Трафорд“ като една от задължителните забележителности на Манчестър, докато част от хората, които десетилетия наред са подкрепяли клуба, вече не желаят да бъдат част от случващото се. „В известен смисъл е като посещение на „Уимбълдън“. Всеки иска да отиде поне веднъж. Манчестър Юнайтед все още е голямо име, но за мнозина вече не е нищо повече от това. Хората се радват, че могат да кажат, че са били на мач там. Но много от дългогодишните привърженици вече са решили, че им е достатъчно“, признава той.
Именно в това се крие най-болезненият парадокс на съвременния Манчестър Юнайтед. Клубът продължава да има огромна публика, световноизвестен стадион, историческо наследство и търговска стойност, на които повечето футболни организации могат само да завиждат. Но на терена отборът е далеч от някогашното си величие, финансовото му предимство е изчезнало, а все повече от водещите европейски клубове го изпреварват в битката за нови фенове и глобално влияние. Назначението на Маурисио Почетино е поредният опит да бъде прекъснат този продължителен упадък, но аржентинецът ще трябва да се справи с много повече от лошата форма на няколко футболисти.
Манчестър Юнайтед вече е преживявал изпадане, финансови трудности и тежки периоди без трофеи. Разликата е, че този път конкуренцията е по-силна от всякога, а времето, когато името на клуба само по себе си беше достатъчно, за да привлича най-добрите футболисти, изглежда безвъзвратно отминало. За Иън Маккартни и хиляди други привърженици спомените за славните години ще останат завинаги. Големият въпрос е дали следващите поколения ще свързват Манчестър Юнайтед със същото величие, или ще познават клуба предимно от разказите за миналото му. Защото най-голямата опасност за „червените дяволи“ вече не е просто да изпаднат от Висшата лига, а постепенно да изгубят мястото си сред истинските футболни суперсили.

















