Ариго Саки, силен в непоколебимите си убеждения, навършва 80 години в деня след един от най-важните мачове за италианския футбол в последните години. Неговата визия за футбола беше сила, която обнови играта в Италия. В неговата идеология красотата на футбола идва първа, дори преди победата, която трябва да е логично последствие от показаната игра, а не просто цел. „Франс Футбол“ го нарече „най-важният италиански треньор в историята“.
Той разбираше работата си по един начин и никога не се променяше, независимо дали на клубно или национално ниво. „В Италия никой не иска спектакъл и затова няма такъв. Само резултатите са важни“, казваше той, за да обясни защо има толкова бездушни мачове без емоция. За него обаче не това е начинът да преживяваш футбола, „най-важното нещо сред маловажните неща в живота“.
Роден в Равена на 1 април, 1946, Саки, за разлика от много от своите колеги, които имат минало като играчи, е играл само за аматьорски отбори преди да стигне голямата сцена. Казва, че това, че няма опит като играч, не е важно: „За да станеш добър треньор, не трябва да си бил голям шампион. За да си добър жокей, не трябва да си бил кон преди това.“
Продавач на обувки, но със страст за треньор, за 20 години като наставник „пророкът от Фузиняно“ преобръща идеята за футбол с това, което според УЕФА е най-силният отбор в историята – безсмъртния Милан.
„Играхме изключително“, беше една от любимите му фрази след поредната победа. Първият му професионален тим е през 1982 г., когато води Римини в Серия С1. Но истинският му пробив е в Парма, където през сезон 1986-87 елиминира Милан за Купата на Италия с победа на „Сан Сиро“. Хваща окото на президента на „росонерите“ Силвио Берлускони, който му предлага работата, а след това успява да покаже, че рискът си заслужава.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
