М оже ли Рома да се превърне в претендент за Скудетото? В Рим вече си позволяват да мечтаят. Стартът на сезона дава достатъчно основания за оптимизъм, а зад възродените надежди стоят три основни фактора: Джан Пиеро Гасперини, добре сработеният състав и невероятната атмосфера на „Олимпико“.
В края на миналия ноември в римския квартал Гарбатела се появи впечатляващ стенопис, на който Джан Пиеро Гасперини беше изобразен като Хари Потър. В ръцете си треньорът на Рома държеше вълшебен котел, пълен с „магическа отвара“ от сърце, характер и пот.
Днес изглежда, че тази магия продължава да действа.
Гасперини запази основните съставки и продължава да ги смесва по своя начин. Резултатът е впечатляващ старт на сезона – един от най-силните в треньорската му кариера, сравним с началото на кампанията 2020/21 с Аталанта.
А стенописът в Гарбатела вече не изглежда само като проява на фенска фантазия. Днес цял Рим мечтае. Не само кварталите, пропити с жълто-червена страст, а и самият Гасперини – човекът, който превърна тази мечта в реална възможност.
Гасперини – човекът зад промяната
Първата и най-важна причина Рома да вярва, че може да атакува Скудетото, е именно Джан Пиеро Гасперини.
Той върна римляните в Шампионската лига след седемгодишно отсъствие, а днес трудно може да бъде определен като нещо различно от един от най-добрите треньори в Италия.
Неговият почерк се усеща не само в начина, по който Рома атакува, но и в организацията без топка. Парадоксално, именно Гасперини – специалист, известен с офанзивния си футбол – успя да изгради изключително стабилна защита.
Рома е допуснала само един гол в първите си три мача и демонстрира солидност, която напомня за най-добрите моменти от миналия сезон, когато тимът дълго време беше сред най-добрите защити в Европа.
Това е още по-впечатляващо на фона на предсезонната подготовка. В пет контролни срещи Рома допусна цели 13 гола и изглеждаше далеч по-уязвима. С началото на официалните мачове обаче картината се промени напълно.
Отборът вече познава футбола на Гасперини
Втората причина за оптимизъм е свързана със сработването на отбора.
Гасперини вече не започва от нулата. Футболистите познават изискванията му, разбират тактическите механизми и знаят какво се очаква от тях във всеки един момент.
Това е огромна разлика спрямо миналия сезон, когато треньорът трябваше да отдели няколко месеца, за да наложи философията и системата си.
Сега този период вече е зад гърба му.
Още по-важно е, че основата на титулярния състав се е запазила. Това позволява на Рома да започне сезона със значително по-добра тактическа готовност и автоматизми.
Когато един треньор разполага с футболисти, които вече разбират неговия футбол, той може да мисли по-малко за основите и повече за детайлите – а именно там често се печелят големите мачове.
По-малка като бройка, но по-дълбока като качество
На пръв поглед съставът на Рома е по-къс от този през миналия сезон. Самият Гасперини неведнъж е подчертавал това.
Парадоксът обаче е, че въпреки по-малкия брой футболисти, треньорът разполага с повече реални възможности за ротация.
След края на миналия сезон десет играчи напуснаха клуба – Цимикас, Анхелино, Зьолковски, Ел Аянауи, Сарагоса, Ел Шаарауи, Вентурино, Фъргюсън, Ваз и Довбик. В същото време в Рим пристигнаха шестима нови футболисти – Кулиеракис, Беларди, Мора, Кастро, Молина и де Роон.
Чистата математика подсказва, че съставът е намалял. Качеството на опциите пред Гасперини обаче се е увеличило.
Новите попълнения са футболисти, които могат да бъдат титуляри или да бъдат много близо до това ниво. Именно затова Рома на практика е „свила“ състава си, но едновременно с това го е направила по-дълбок като качество.
Това може да се окаже решаващо в следващите месеци, когато натоварването ще нарасне заради паралелното участие в Серия А и Шампионската лига.
В дълъг сезон не е достатъчно да имаш 11 силни футболисти. Трябва да имаш и достатъчно качествени алтернативи, които да поддържат нивото, когато титулярите имат нужда от почивка.
„Олимпико“ отново е фактор
И накрая идва най-трудният за измерване, но може би най-мощният фактор – публиката.
Рим отново мечтае с отворени очи. А „Олимпико“ може да се превърне в огромно предимство за Рома, особено в ключовите мачове.
Двубоят срещу Аталанта беше отличен пример. На стадиона имаше 67 279 зрители, които превърнаха всяка атака в жълто-червена вълна от енергия.
Особено показателни бяха последните минути. Рома първо изравни, а след това стигна и до победния гол.
Един от най-запомнящите се моменти дойде след изравнителното попадение на Ермосо. Вместо просто да празнува, защитникът призова феновете да увеличат още повече натиска и да помогнат на отбора да търси победата.
В този момент границата между терена и трибуните сякаш изчезна.
Отборът и стадионът се превърнаха в едно цяло, а последните минути се превърнаха в истински футболен ад. Енергията от трибуните тласна Рома напред и в крайна сметка помогна на Суле да отбележи решаващия гол за 2:1.
Именно в такава атмосфера големите мечти изглеждат по-малко невъзможни.
А защо да не бъде и Скудетото?
Разбира се, още е твърде рано да се говори за сигурен претендент за титлата. Сезонът е дълъг, Шампионската лига ще донесе допълнително натоварване, а конкуренцията в Италия остава огромна.
Но Рома вече има нещо, което преди изглеждаше далеч по-трудно за постигане – вяра.
Гасперини има опита. Отборът има сработката. Съставът има качествени алтернативи. А „Олимпико“ има енергията.
Тези четири елемента не гарантират Скудетото. Но са напълно достатъчни, за да позволят на Рим да мечтае.
А когато „Олимпико“ мечтае заедно с отбора, понякога футболът наистина започва да прилича на магия.
