Р оберто Манчини отново е селекционер на Италия. Бившият мениджър на Манчестър Сити спечели Евро 2020 с „адзурите“, които не успяха да се класират за последните три световни първенства.
Тази година италианският футбол достигна дъното. На европейската сцена нито един италиански клуб не премина четвъртфиналите, а Аталанта беше единственият представител на Серия А, достигнал до осминафиналите на Шампионската лига.
Но това бледнееше пред ситуацията с националния отбор. Италия не успя да се класира за трето поредно световно първенство, което е немислим сценарий, предвид факта, че страната е печелила турнира четири пъти. Първите два неуспеха при квалификациите бяха засенчени от триумфа на Евро 2020. Това поне вдъхна надежда у феновете. Третият провал се оказа последната капка. Дори разширеният формат на мондиала до 48 отбора не помогна на Италия. Това доведе до оставки не само на селекционера Дженаро Гатузо, но и на президента на Италианската футболна федерация Габриеле Гравина, както и на Джанлуиджи Буфон от поста ръководител на делегацията на отбора.
„Това е болезнена тема, която ме засяга дълбоко, защото да не се класираш за три световни първенства подред е тежко, а Италия със сигурност не заслужава това. Трябва да работим. Единственият път напред е работата. Вече имаме нов треньор, а целта е да работим и да се опитаме да върнем Италия там, където заслужава да бъде. Знам, че не е лесно за феновете, но е особено трудно за нас, защото само ние знаем колко много означава участието в турнир като световното първенство. Затова ще дадем всичко от себе си. Носим огромна отговорност, защото историята показва, че Италия винаги трябва да присъства на най-голямата сцена. Историята ни е научила на това“, сподели капитанът на Италия Джанлуиджи Донарума при пристигането си за сбора на тима.
Да, мястото на Италия е сред елита. Но от доста време отборът е далеч от това ниво. Последният провал по пътя към световното първенство бе поредната стъпка надолу в дълга поредица от неуспехи, започнала след като тимът се изкачи на световния връх през 2006 година. Двадесет години по-късно онази победа с дузпи над Франция си остава последният случай, в който Италия е играла в елиминационна фаза на световно първенство. Оттогава насам отборът е спечелил само един мач в този турнир – победата с 2:1 над Англия в Бразилия през 2014 година. Вярно е, че имаше успешно представяне на европейското първенство през 2012 година, когато Италия стигна до финала. Но оттогава насам отборът вече не е същият. И за това има множество причини.
Италия не успява да произведе таланти от световна класа, каквито някога притежаваше. В състава, спечелил Мондиал 2006, личаха имената на Фабио Канаваро, Алесандро Неста, Гатузо и Алесандро Дел Пиеро. Шест години по-късно това поколение все още бе представено от Буфон, Даниеле Де Роси и Андреа Пирло. След оттеглянето на стълбовете в отбора Джорджо Киелини и Леонардо Бонучи вълната от нови футболисти се оказа изгубена.
Според футболната обсерватория „CIES“, в периода между 2020 и 2025 година Италия е изнесла едва 413 футболисти за чужбина. Страната заема 24-то място в света. Останалите четири държави от Топ 5 на водещите европейски първенства отчетоха над 1000 играчи в същата категория. Италианските футболисти просто не се радват на такъв интерес от страна на европейския елит. Липсата на качествени кадри си проличава и в националния отбор. Между юни 2025 година и февруари 2026 година само един от футболистите, записали участие за националния тим, е бил под 24-годишна възраст. Това беше младият нападател на Интер Пио Еспозито. За същия период Англия е имала дузина такива играчи.
Целият текст – в новия брой на „Мач Телеграф“
