Швейцария вече е постоянен участник на световно и европейски първенства, но това не беше така до Мондиал'94 в САЩ. Тогава Нати, както е прякорът на отбора, сложи край на 28-годишна пауза и играчите на Рой Ходжсън бяха със статут на национални герои. Сред тях бе 58-годишният сега Кристоф Орел, който точно през 1994 година стана шампион на Швейцария със Сервет, като има и две национални купи с Лозанспор. Орел записал общо 56 мача за Нати, като след световното в САЩ премина във френския Рен, а след това игра и в Сент Етиен. Орел даде обширно интервю за „Блик“, в което се върна 32 години назад.
- Кристоф, преди първия мач на Швейцария на Мондиал'94 участва в една специална фотосесия в ролята на Буфало Бил. Как се стигна до нея?
- Това е един мил спомен. Минаха 32 години. Смешното е, че аз въобще не мога да яздя кон, но благодарение на тази снимка хората си мислят, че съм го правил цял живот. Всъщност атмосферата около фотосесията бе страхотна. За щастие конят беше доста спокоен, защото изобщо не съм добър ездач.
- Кой момент от световното първенство през 1994 година си спомняте по-специално?
- Когато излязохме на „Понтиак Силвърдоум“ в Детройт срещу САЩ. Това бе закрит стадион със 70 000 бушуващи фенове. На терена почти не се чувахме. Беше изключително горещо, истинска сауна. В деня преди мача тренирахме на стадиона, имаше климатик, беше приятно. Но на следващия ден не беше така. Това беше много специален момент, първият мач на мондиал за Швейцария след 28 години, а съперник беше домакинът САЩ. Завършихме 1:1, като за нас вкара Бреги, а за тях изравни Уиналда.
- С кого делеше стая тогава?
- По време на световното първенство бяхме в единични стаи. Иначе често споделях една стая с Марко Пасколо, а по-късно с Александър Комисети. Бил съм и с Марк Хотигер и Стефан Шапюиза.
- Те имаха ли някакви странности? Какво правихте в свободното си време?
- Не, Марко е много тих човек, по-малко буен от мен. Бяхме постоянно заедно със Стеф и Марко.
- С кого си размени фланелките след мачовете на световното срещу САЩ, Колумбия и Румъния, а след това и срещу Испания?
- Пазя и четирите фланелки, но не мога да си спомня на кои играчи. Запазих една от собствените си фланелки. Наскоро един от братовчедите на съпругата ми я носеше на събитие. Това е оригинална фланелка от САЩ'94 и беше хубаво.
- Кой беше най-добрият ти приятел в Нати?
- Стеф и Марко. Между другото, ще гледаме мача в събота срещу Катар в дома ми заедно със Стеф.
- С кои други играчи от онова време все още поддържате контакт?
- През последните две години по-малко се виждаме, защото разредих участието си в мачове на легенди. Коленете ми създават проблеми. Особено след мач не мога да ходя три дни, но винаги е приятно да сме заедно с момчетата.
- Как ще следите това световно първенство?
- Пред телевизора. Винаги се опитвам да организирам нещо за мачовете на Нати и каня приятели.
- Колко далеч може да стигне Швейцария?
- Целта е осминафинал и евентуален сблъсък с Португалия.
- Кой ще стане световен шампион?
- Франция има най-голям потенциал. „Петлите“ разполагат с два отбора, които биха могли да стигнат до финала.
Цялото интервю четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
