Л евски за пети път в историята си излиза срещу босненци в евротурнирите. В досегашните 4 винаги сблъсъка винаги взимаше аванс след първия мач. Макар и различен. Веднъж „сините“ дръпнаха с един гол, веднъж с два, а по един път с 4, а дори и с 5 попадения.
В 3 от тези четири случая авансът се оказа достатъчен за краен успех. „Сините“ обаче се издъниха последния път, когато се изправиха срещу отбор от Босна и Херцеговина. Това се случи през 2012 година. Тогава „сините“, водени от Илиан Илиев, победиха Сараево във Втори квалификационен кръг на Лига Европа с 1:0 на „Герена“, но след това стана страшно. Босненците се нахъсаха като за война заради плакатите, които бяха издигнати в сектор Б и стана страшно. Родният гранд направо бе пометен и загубата с 1:3 бе най-малкото, с което се отърва.
Специално в ШЛ трябва да се отбележи, че на „сините“ веднъж им се наложи да почват срещу босненци. Това бе през 2001 година, когато с лекота преодоляха друг гранд от столицата на балканската държава – Железничар. Жельо бе разкъсан в София с 4:0, а след това Люпко Петрович и компания си тръгнаха 0:0 от протоколния реванш. През 2004-а „сините“ се справиха най-лесно – с общо 8:0 срещу Модрича. Първата победа бе с 5:0 на „Герена“. Това бе европейският дебют като треньор на Станимир Стоилов.
От далечната 1987-а пък е първият сблъсък на Левски с босненци. Става дума за тима на Вележ Мостар, който е бе съперник на „сините“ в несъществуващия вече турнир за КНК. Трябва обаче да се отчете, че тогава Босна и Херцеговина не съществува като отделна държава, а е част от Югославия. Левски продължи напред след успех с 2:0 у дома и загуба с 3:4 в реванша, макар да води с 3:1 малко преди края. Този мач също ще се запомни с кошмарната обстановка. За нея разказваше лично президентът на „сините“ Наско Сираков. „Велес Мостар, създаде се голямо напрежение още преди мача. Те бяха отличен отбор с отлични футболисти. Имаха 2-3 национали. Те дойдоха с голяма кошница в България. Изиграхме много силен мач, не им позволихме да си помислят за каквото и да е. Головете дойдоха късно, но и на време. Имахме много сериозна битка и закачка. Аз вече бях централен нападател.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
